Ритъмът като терапия

публикувано на 11.02.20 в 15:35

Когато истински обичаш това, което правиш, си личи и хората започват да ти вярват

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всичко в нас и около нас е вибрация и ритъм, казва Мартин Иванов, който се занимава с барабанотерапия. По думите му дори начинът, по който ходим и говорим е ритъм, както и начинът, по който се смеем и обичаме.

Мартин Иванов завършва първо бакалавърска степен в университета в Бъркли, след което продължава магистърска и докторска степен в университетите в Мемфис и в Масачузетс. Има възможност и да преподава “Композиция” и “Хармония” в някои от тези университети, освен това пише и музика за известни джазови оркестри.

За него откриването на ритъма като форма на личностно развитие и терапия, е свързан с пътя към себенамирането. „Когато открих, че чрез ритъма мога да влизам в съкровенни и интимни кътчета на човешкото същество и познание, когато хората ме допускат до това, разбрах, че правя нещо наистина важно и значимо, не само за мен, но и за хората, и с цялото си сърце заобичах това, което правя, а когато истински обичаш това, което правиш, това си личи и хората започват да ти вярват и се получава нещо, което топли сърцето ти”, коментира Мартин Иванов.

Музикантът разказа, че след прибирането си в България, хората са приемали с недоверие терапията, която той практикува. Мартин създава Институт за съвременно изкуство и терапия “Либера”, в който се обединяват изобразителното изкуство, танц, театър и музика в тяхната терапевтична функция.

Основният мотив в създаването на този институт е работата с деца - аутисти, сираци, деца с различни заболявания. “Ритъмът дава тази сила на децата, въпреки ситуацията, в която се намират, да продължават да се усмихват”, казва той.

Мартин Иванов създава проекта „Терапевтичната сила на ритъма срещу училищнoто насилие и агресия в големи, средни и малки населени с ромски общности места в област Кюстендил“. За обективното отчитане на резултатите от проекта прави входно и изходно измерване на нивата на агресивност и депресивност при участниците.

“Когато говорим за ромските общности, ритъмът е в кръвта им. Всичко става страхотно, но дисциплината я няма”. Към края на проекта (който продължава една година) Мартин Иванов разбира, че ромите не само нямат дума за дисциплина, но не разбират самото понятие. С ритъм обаче може да се обясни всичко, включително и какво означава последователност и дисциплина.

След едногодишната си работа с учениците отчита, че агресията се понижава при четири от петте училища (в едно училище не е имало такъв проблем). Понижават се средните групови стойности за агресия, което е индикатор за по-спокойна атмосфера и по-толерантни взаимоотношения. Значително спада и процентът на децата с висока агресия. Освен това депресията се понижава в групите на по-големите ученици.

Изводът е, че въздействието чрез ритъм се доказва като ефективен метод за справяне с агресията в училище и начин да се предотврати развитието на депресивни състояния сред учениците от горните класове.

Ритъмът може и да обединява всички. Това се случва с децата - аутисти, които могат да бъдат приобщени, след като хората посетят техния свят и разберат начина, по който те мислят и чувстват. И Мартин Иванов има много положителни примери, с които доказва това.