На Еньовден слънцето "трепти", когато изгрява

Св. Йоан Кръстител, или Предтеча, е една от най-важните исторически личности на християнството. Църквата му е посветила още два празника през годината - на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари - Ивановден.

Йоан е дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм. Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел, който му съобщил, че молитвата му е чута и съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан /в превод "Божия благодат", "Божия милост"/. Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала. Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. 

Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие, Йоан се оттеглил в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя - Исус Христос. Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето, или Ден на слънцето. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

Доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика при БАН обясни, че празникът е свързан с вековните наблюдения и натрупвания на емпиричен опит от страна на хората, населяващи земите ни, които са се опитвали да изградят своя стройна система от астрономически познания. И точно на базата на техните наблюдения, лятното слънцестоене, което обикновено се пада около Еньовден, за тях това е момент в който се извършва поврат в природата.  Те са облекли това в митологични разкази. 

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Според народната мъдрост трябва да се съберат 77 билки, които лекуват всички болести по света.

На Еньовден празнуват Яна, Янко, Яни, Енчо, Еньо, Жана, Жанина, Ивет, Ивета.

Интересни подробности за обичаите на Еньовден и тънкостите при събирането на лековити билки в този период - чуйте в разговора на Гергана Пейкова с доц. Петя Банкова.