За големите епидемии на човечеството разказва постерна експозиция в Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН от днес.
Идеята е на доц. Рачо Стоев, който завежда секция Антропология, а в изложбата актуалната тема е представена по интересен и достъпен за посетителя начин и ни кара да преосмислим ситуацията, в която изпаднахме тази година.
"През 164 г. след Христа по Средиземноморието е първият мор, който е познат от писмените ни сведения", разказа пред Радио София д-р Мария Христова - Пенкова, историк-археолог и един от създателите на експозицията. "Подробно описание със симптоми срещаме от Гален. Последствията за Римската империя са катастрофални. Отразява се и на етническия облик и демографския потенциал. Заразата се връща 100 години по-късно".
В хода на историческите процеси такива широко мащабни болести като шарка (вариола), тиф, холера, чума неминуемо са нанасяли щети на човечеството, променяли са начина на живот на държави и редица поколения.
"В експозицията стигаме до холерата, която покосява Европа през ХІХ век, обикаля света, променя канализацията и градоустройството, хигиенните и предпазните мерки", допълва д-р Христова - Пенкова. В началото на ХХ-ти век пък смърт причинява инфлуенцата, т.нар. испански грип...".
Изложбата "Големите епидемии в историята" може да бъде видяна до 30 ноември 2020 г. в сградата на Националния антропологичен музей (бул. „Цариградско шосе“ 73).
В знак на благодарност към медицинските работници, ангажирани в борбата с Covid-19 Институтът по експериментална морфология, патология и антропология с музей - БАН им предоставя вход свободен за посещение на изложбата.
Симеон Карпузов, изследовател в екип "Дигитално здравеопазване" в институт GATE, е отличен в категорията “Наука, технологии и здравеопазване” на класацията „30 под 30“ на Форбс. Той е единственият учен сред младите умове, революционализиращи бъдещето, с вече регистриран патент за иновативно научно откритие в полза на хората и грижата за тяхното..
Близо 2/3 (64%) от българите са били щастливи през 2024 г., отрицателно отговарят 26 на сто в традиционното за края на годината проучване на "Тренд". Личния живот, семейството и социалния кръг, работата са основни фактори, формиращи чувството за щастие , коментира пред БНР-Радио София социологът Евелина Славкова , съосновател на..
Районите за планиране съществуват от 2000 г. и имат статистическа функция. Последната промяна е направена през 2007-а. Тези райони няма териториален център и административно ръководство, а са обособени по критерии на Евростат за сравнима информация в ЕС и служат за разпределение на средствата от еврофондовете . Това припомни пред..
Децата нямат изградено критично мислене, но случаите на инциденти след видеоклипчета в TikTok изважда на дневен ред необходимостта от някакви ограничения. Всяка регулация среща съпротива, но подрастващите трябва да свикват да се съобразяват с правила. Предизвикателства има във всяко училище , във всеки клас. Последното със скоковете..
Концертно изпълнение на операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин ще представят предколедно Симфоничният оркестър и Смесеният хор на БНР на 20 декември от 19.00 часа в зала "България". Солисти са Юи Футаеда (сопран), Стефани Кръстева (сопран), Михаил Михайлов (тенор) и Матеус Франка (бас). Гост-диригент е маестро Владимир Кираджиев . Според..
Подадени са документите за финансиране от Министерство на регионалното развитие и благоустройството на банята в квартал “Кумарица” на гр. Нови искър. “Пуснахме поръчка за конструктивно обследване на сградата и двама независими инженер - конструктори дойдоха на място и излязоха с доклад, че сградата е силно компрометирана, увиснала е плочата, има..
От следващата година такса "смет" в Кюстендил да плащат училищата и детските градини, храмовете, държавните и общинските сгради, които бяха освободени досега. Предложенето трябва да бъде гласувано от съветниците на заседанието, което започва в 14 ч. днес. Кметът на общината инж. Огнян Атанасов, който е вносител на предложението, мотивира..