Симеон Матев, климатолог: Да обичаме планетата си, за да я спасим

Гълфстрийм и други океански течения се забавят фатално, сочи изследване, публикувано в научното списание „Nature Climate Change“. Учени се опасяват, че това може да доведе до фатални последици за някои европейски страни.

Това течение е най-важният фактор за определяне на климата на цяла Европа, включително и на България, подчерта пред Радио София Симеон Матев, главен асистент по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“, автор в Климатека.

То тръгва от Карибите, преминава покрай Северна Америка и стига до другия край на Атлантическия океан до Европа и потъва в дълбините на Северния ледовит океан.

Матев обясни, че забавянето с около 15% на Гълфстрийм се дължи на глобалното затопляне. То причинява топене на ледовете на Гренландия и това води до промяна на температурата и структурата на водата. Ако това продължи, температурите в Северното полукълбо ще се понижат с 3-4 градуса, зимата ще стане по-сурова, валежите ще намалеят.

По думите на Симеон Матев новият доклад на ООН за промените в климата потвърждават някои тези, за които се дискутира отдавна: повишение на температурата с 1,1 градус през последните 120 години, както и някои екстремни метеорологични и климатични събития. Сред необратимите последствия е топенето на ледените шапки и покачването на морското ниво.

България също усеща промяната, отбеляза още климатологът. Метеорологичните събития и у нас станаха по-интензивни и по-мощни, валежите – дори и по-кратки, са по-обилни. Всичко това се отразява както на живота в градовете, така и на земеделието, отбеляза д-р Матев.

„Най-силното твърдение в доклада е, че човек на 95% има свой отпечатък върху промените на климата. Но никой не може да каже приносът на човешката дейност за повишаване на температурата. Затова и мерките, които се набелязват за изпълнение, не е ясно как ще сработят и какви резултати ще се получат. Просто трябва да обичаме планетата си, за да я спасим“, каза още климатологът.

Ако например всеки през зимата живее на 0,5-1% по-хладно, отделяните парникови газове ще са с 20% по-малко.