През изминалите 100 дни правителството на Кирил Петков никога не е имало мира. То попадна от криза в криза – санитарната, а сега и войната с всичките ѝ последици. Самото му сформиране беше резултат от твърде много компромиси, и то на четири партии.
Това коментира пред Радио София политологът проф. Антоний Тодоров:
„Ако искаме да оценим какво то стори за това време, вероятно трябва да му повярваме, че промяната продължава. Но очакванията в обществото бяха толкова големи, че каквото и да беше направил, кабинетът нямаше да може да отговори на всички тях веднага.
Съдебната реформа не започна бързо, появиха се трудности и разногласия за начина, по който тя да тръгне, но все още правителството има потенциал да реализира собствената си програма.“
По думите на Тодоров всички интерпретации по повод задържането за 24 часа на Бойко Борисов се оказаха неточни.
Перспективата на случая не се отнася толкова за арестуваните и освободените, а по-скоро за отдавнашния конфликт, който се задълбочава – между изпълнителната власт и прокуратурата.
Посланието на ареста беше: по нито едно от възможните дела, по нито един от сигналите и от скандалите, които биха уличили Борисов или близкото му обкръжение, прокуратурата не прави нищо. В обществото има очакване за развръзка по всичките известни скандали от последните 10-12 години.
Моментът (посещението на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши) беше избран така, че да се отправи остра критика към българската прокуратура.
Проф. Тодоров коментира и водената вече повече от месец война в Украйна. Той допусна, че тя вероятно е подготвяна доста по-отдавна, но мнозина омаловажаваха конфликта и случващото се в Донбас.
Очакванията на Путин и руската армия вероятно са се сблъскали в сплотяването на украинците, в проявата на президента Зеленски като лидер.
„Причините за започването на войната от Русия са необясними. Много от представените цели можеха да бъдат постигнати с преговори. Борбата с нацистите можеше да има успех дори чрез сътрудничество със Съвета на Европа.
Войната е трагедия за украинците, но е трагедия и за руснаците. И това все повече ще става ясно“, допълни още политологът.
Той посочи, че е добре политиците и военните да сдържат езика си. Войната до такава степен е ожесточила политическото говорене, че всяко по-умерено изказване е под риска да бъде квалифицирано като пропутинска позиция.
„Западът нищо не направи, за да приобщи Русия в своята орбита след падането на Берлинската стена, да я направи свой съюзник. И вместо демократите в Русия надделяха олигарсите“, отчете още проф. Тодоров.
С него разговаря Лъчезар Христов.
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..
Ясно
Разкъсана облачност