Антоний Тодоров: Защо прокуратурата систематично си затваря очите – това е посланието от ареста на Борисов

През изминалите 100 дни правителството на Кирил Петков никога не е имало мира. То попадна от криза в криза – санитарната, а сега и войната с всичките ѝ последици. Самото му сформиране беше резултат от твърде много компромиси, и то на четири партии.

Това коментира пред Радио София политологът проф. Антоний Тодоров:

„Ако искаме да оценим какво то стори за това време, вероятно трябва да му повярваме, че промяната продължава. Но очакванията в обществото бяха толкова големи, че каквото и да беше направил, кабинетът нямаше да може да отговори на всички тях веднага.

Съдебната реформа не започна бързо, появиха се трудности и разногласия за начина, по който тя да тръгне, но все още правителството има потенциал да реализира собствената си програма.“

По думите на Тодоров всички интерпретации по повод задържането за 24 часа на Бойко Борисов се оказаха неточни.

Перспективата на случая не се отнася толкова за арестуваните и освободените, а по-скоро за отдавнашния конфликт, който се задълбочава – между изпълнителната власт и прокуратурата.

Посланието на ареста беше: по нито едно от възможните дела, по нито един от сигналите и от скандалите, които биха уличили Борисов или близкото му обкръжение, прокуратурата не прави нищо. В обществото има очакване за развръзка по всичките известни скандали от последните 10-12 години.

Моментът (посещението на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши) беше избран така, че да се отправи остра критика към българската прокуратура.

Проф. Тодоров коментира и водената вече повече от месец война в Украйна. Той допусна, че тя вероятно е подготвяна доста по-отдавна, но мнозина омаловажаваха конфликта и случващото се в Донбас.

Очакванията на Путин и руската армия вероятно са се сблъскали в сплотяването на украинците, в проявата на президента Зеленски като лидер.

„Причините за започването на войната от Русия са необясними. Много от представените цели можеха да бъдат постигнати с преговори. Борбата с нацистите можеше да има успех дори чрез сътрудничество със Съвета на Европа.
Войната е трагедия за украинците, но е трагедия и за руснаците. И това все повече ще става ясно“, допълни още политологът.

Той посочи, че е добре политиците и военните да сдържат езика си. Войната до такава степен е ожесточила политическото говорене, че всяко по-умерено изказване е под риска да бъде квалифицирано като пропутинска позиция.

„Западът нищо не направи, за да приобщи Русия в своята орбита след падането на Берлинската стена, да я направи свой съюзник. И вместо демократите в Русия надделяха олигарсите“, отчете още проф. Тодоров.

С него разговаря Лъчезар Христов.