Многобройните българските читатели, които обичат най-известния съвременен японски писател Харуки Мураками, вече имат удоволствието да прочетат нов сборник с 8 разказа, под заглавие „Първо лице единствено число“.
„Историите са в типичния стил на Мураками, но и по-различни като усещане на моменти. Може да се каже, че е книга за младостта, но тази, която безвъзвратно е зад нас“, обясни пред Радио София Александра Александрова, редактор на българското издание.
В сборника героят на Мураками се връща към своите младежки увлечения, преживявания и спомени. От страниците звучи музика – джаз, класика, поп – и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят.
Стегнатата, остроумна и магична проза на осемте разказа е едновременно философска и загадъчна, трогателна и забавна, с тон на интимно признание, почти мемоарна – неизменно поднесена от първо лице – и завършва с типичния за Мураками неочакван обрат.
По думите на Александрова, в разказите има хубавата музика, любов и спомени, а също така Мураками тихо и смирено се обръща навътре и говори за това как възприемаме света, кое има смисъл и кое – не. Но това резонира и самият читател решава какъв е отговорът.
Чуйте повече в звуковия файл.
Харуки Мураками е роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно литературния факултет на Токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва 3 години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на 4 години преподава в местния университет. През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979) е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Мураками е признат от световната литературна критика, очакваше се да спечели Нобелова награда. Той със сигурност e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно. За пръв път чуждестранно китарно дуо се продуцира и издава от българска компания, известна предимно като концертен промоутър. Явор Ганчев е име, което свързваме както с основания преди над 35 години и съществуващ до днес музикален магазин "Дюкян Меломан", така и с концертите от началото на века, неслучайно събрани под името " Джаzz+ ": "Едното начало..
Емил Коралов представя поредното 14-о издание на Фестивала Di Vino Taste: "Очевидно фестивалът е устойчив, българската винена индустрия се развива на все по-високо ниво. Освен този, правим и други фестивали, за да става българското вино по-видимо. Ще бъдат представени всички региони. Бялото вино е класифицирано като елегантно, а районът на..
Салон на музите - няма как да не свързваме фестивала със Светлана Иванова. Пианистка и певица. Завършила в София, после учила във Виена. Живяла в ЮАР и Австрия. Сега е наш гост, който представя предстоящия им спектакъл: "Започваме с "Носорог в банята" от сборника разкази "Ръчен багаж" на журналиста Георги Милков, другата муза е небесната с Росен..
Къде е била ул. "Търговска" - наследник на старата софийска голяма чаршия? Слушаме спомените на Тодор Влайков от влизането му в София. Поглеждаме и книгата "София през вековете" на Александра Монеджикова - особено за софийския безистен. Още за участта за стария "Чохаджийски хан" в спомените на Феликс Каниц и Евлия Челеби. Георги Каназирски-Верин..
Георги Белстойнев, освен самоковски художник, е първият уредник на музея на Димчо Дебелянов в Копривщица. С помощта на уредника на самоковския музей Любомир Николов. Слушаме Елена Белстойнова, дъщеря на художника: "Историята започва от белия (хубавия) Стойне, шивач. Бяга от Самоков в Панагюрище, може би е изработвал дрехите на Бенковски. Синът му..
Чл.-кор. проф. Владко Панайотов и житейската му и научна половинка проф. Маринела Панайотова са женени от 40 години и когато човек ги наблюдава изглеждат като скачени съдове. В студиото на Адресите на любовта присъства само по-силната половинка от семейството, но това пък му даде възможност безконтролно да хвали съпругата си. Специалистът по..
Димитър Ганев представя Game awards - еквивалентът на Оскарите в индустрията на видеоигрите: "Най-хубавото на нас, възрастните геймъри е, че навремето всичко бе на кабел и не можеше да го хвърлиш надалеч. Сега най-номинираната игра не може да се играе с клавиатура. Има връщане и към игрите с история, но и към уменията на геймъра. Модулите..