“Тя се базира на 12 субективни индикатора за благосъстоянието на хората. Удовлетвореност от живота, психично здраве, физическо здраве, баланс на времето, достъп до култура и изкуство, учене през целия живот. Взаимоотношенията в местните общности също са част от тези индикатори, които са включени във въпросника, който хората попълват, социалната подкрепа, качеството на околната среда, управлението, защото има и такъв сегмент, който е свързан със щастието на работното място, стандарта на живот и работата”, сподели тя.
Антонова допълни, че всяка година се прави международно изследване на “Галъп интернешънъл” по поръчка на ООН, което класира страните по смета и доколко щастливи са хората. По думите й, според изследването едва 4% от хората в България са напълно щастливи, 20% са щастливи, 47% са почти щастливи, а като нещастни се определят 26% от сънародниците ни.
Тя каза, че, това което е определящо за българите да са щастливи е семейството и общността и, че всяка година според международното изследване са скандинавските страни. Антонова даде за пример финландците, които са щастливи поради това, че държавата им дава сигурност.
“Разликата при българите е, че нас държавата и по-голямата общност не ни прави щастливи. Ние се чувстваме щастливи капсулирани, намирайки социална подкрепа при най-близкото си обкръжение”, каза тя и допълни, че психичното и физическото здраве също са определящи, а най-уязвимите групи са възрастните и самотните хора.
Антонова сподели, че според изследването, хората в големите градове са по-малко щастливи от хората, които живеят на село.
“Днес едва ли някой се съмнява, че реалността и нормалността, в които живеехме до 2019 година вече ги няма. Те са изтрити, като с гума. Ражда се една нова реалност, а тя несъмнено ще доведе след време и нова нормалност”, каза тя и добави:
“Научихме два много важни урока през последните 2-3 години. Първият е, че благополучието винаги е неустойчиво, крехко, много уязвимо в този взаимосвързан глобален свят и другият е, че каузата за щастието търпи провал, когато престанем да го мислим в единство с щастието на другия”.
По думите на Антонова, щастието зависи изцяло от самите нас, защото е процес, който самите ние управляваме.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Г-н Роберто Санторели за втория Международния форум "История и бъдеще" на 7 октомври в София, организирано от Конфиндустрия България. Тя е международно представителство на Конфиндустрия Италия, най-голямата европейска национална работодателска асоциация. В Конфедерацията членуват общо над 150 хиляди фирми, както производствени предприятия, така и от..
Междуучилищна телевизия в Сливница - какво се случва и кой я прави, както и за тракийското наследство около Сливница - в звуковия файл: "Всичко е интересно. Сами си монтираме. В началото професионални журналисти ни научиха как да правим съдържание, как да се позиционираме пред камера, как да държим микрофон. А и направихме Ден на Сърбия, после..
Принцеса Теодора фон Ауерсперг и пианистката Надежда Цанова за фондацията "Теодора фон Ауерсперг": "Израснала съм до 6 години в България, където съм родена, езикът ми остана от общуването с майка ми. Фондацията е международна. Ще използвам всякакви видове средства и връзки за Фондацията, съществуваме в Австрия от септември 2023, от 1 октомври сме..
Писател, поет, драматург, останал в историята като автор на 60 произведения за деца, включително любимото на всички "Тихо се сипе първият сняг". Това е Цветан Ангелов. За него ни разказват една от дъщерите му, Мария Ангелова и внучката Ана Николова. В звуковото оформление се включва и правнука на Цветан Ангелов - както и трябва да бъде, като става дума за..
Легендите за кафенето се носят досега. Ценено е заради артистичния си дух. Да не се бърка с новото на Цар Освободител. На това място е атентатът срещу Стамболов, погрешка е убит вървящият с него Христо Белчев. Три години по-късно се открива кафенето, където години наред съжителстват "противници" като Вазов и кръга "Мисъл". Кои са останалите известни..
Актьорът Коста Цонев беше висок човек. Във всякакъв смисъл. И стърчеше над дребната злоба, смешните дрязги и незначителните драми, съпътстващи театралния живот. Той беше Дон Кихот и Емил Боев, баща ми бояджията и конят Холстомер, гласът на отец Ередия в „Осъдени души“ и прототипът на Буров в „Жребият“. Красив, рус, талантлив, известен...
10 издание на Синелибри - с Юлия Владимирова: "Винаги книгата създава по-широк хоризонт, но гледането на филм по книга може да ни впечатли - "Зорба гъркът" с танца на Антъни Куин. И "модната вечер" със "Закуска в Тифани" по случай 100-годишнината на Труман Капоти. Както и прожекцията на "Ребека" на Хичкок по случай неговата 125-а годишнина. Добавям и..