Книга разкрива езика на древно китайско бойно изкуство

Тя гостува в Радио София за да разкаже повече за тази древна китайска система за самоусъвършенстване, усвояване на бойни умения и оздравителни упражнения. По думите й, интересът й се заражда още когато е била ученичка в осми клас в 18-о СОУ "Уилям Гладстон", където е започнала да учи китайски език.

Д-р Теодосиева сподели, че нейният баща е практикувал дълги години тайдзицюен и от дете има впечатления за това бойно изкуство, като именно това е продиктувало желанието й да изучава китайски език. Освен това каза, че в началото, когато в България изобщо започва да се говори за китайски бойни изкуства това, което ги популяризира са хонгконгските сравнително фантастични филми от 70-те години на миналия век.

"През 80-те години вече започва един плавен обмен на информация, започват да пристигат до нас сведения за тези бойни изкуства, които са доста по-автентични и не толкова фантастични, както изглеждат във филмите. И така, от 80-те насам, вече повече от 40 години в България има хора, които практикуват това бойно изкуство и други източни бойни изкуства", каза авторката.

Тя поясни, че тайдзицюен се заражда в отделни фамилии в Китай, като всяка от тях го е тренирала с цел самозащита от нападатели, което е и една от причините в началото тези бойни изкуства да бъдат тайни. В средата на миналия век започва разпространението му и на Запад, където се разглежда и един друг негов аспект, а именно усъвършенстване на личността и подобряване на здравословното състояние.

"Днес, в много голяма степен тайдзицюен е познат по-скоро като практики за постигане на добро здраве и всъщност този негов ефект започва да бъде доказван през различни научни изследвания", каза д-р Теодосиева. Оказва се, че ефектът на тези практики е реален и може дори в някаква степен да се измери.

Тя поясни, че това е практика за цял живот, но около година е необходима за да се вникне в базовите умения, след което човек да започне да надгражда. Освен това сподели, че самата тя се занимава с това изкуство много години, като в момента го практикува онлайн с нейния учител Ся Чанцан, който живее в Китай и й е изпратил илюстративните снимки в книгата.  

Авторката на книгата посочи, че независимо дали човек знае един език много добре, ако не е подготвен в самата сфера може да станат много големи грешки. Тайдзицюен е именно такава сфера със своя специфична лексика, която трябва да се превежда внимателно.

Дълги години преводите са били от руски и английски, изменяли са се много, както и начините на произнасяне, затова и се е получило едно голямо разнообразие на вариантите на превод на едно и също наименование. Най-яркият пример е името на самото бойно изкуство, което дълго време е било познато под името "Тай Чи".

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.