По думите й, стандартите са необходими, тъй като към момента, отчитането на компаниите в по-голямата си част е доброволно и се прави чрез различни стандарти, които наброяват няколкостотин.
"Това е неприложимо, защото нямаме сравними данни, чрез които да можем да се ориентираме дали и в каква степен компанията действително работи по отговорен и устойчив начин, както същност е декларирала, че го прави. Преминаването към една обща стандартизация е правилния начин и правилния път да се постигне устойчивост на бизнеса и на нас, като общество", коментира Матеева.
Тя допълни, че с разширяване на обхвата ще се засегнат доста голям брой компании, като в България, по данни на НСИ за 2020 г. фирмите с персонал над 250 човека са 718. Освен това подчерта, че основното предизвикателство ще бъде какви точно ще са стандартите, тъй като още не са известни формите на отчетност.
"Ние се готвим да подпомогнем всяка една компания, която срещне трудности да изготви своята нефинансова отчетност, като предоставим знания, както и ресурси откъдето могат да се черпят подобни знания, за да се справят и сами. Това, което ще бъде предизвикателство е одитирането на тези отчети, защото там ще трябва да има подготвени специалисти, които да го правят. И големият спор и надеждата е, това да не са само т. нар. "Голяма четворка", през която минава финансовата отчетност и в момента, а пазарът да е отворен, за да има възможност и по-малки фирми и консултанти да участват", сподели Матеева.
Новото споразумение влиза в сила 20 дни след публикуването му и неговите разпоредби трябва да бъдат интегрирани в националните закони на държавите членки на ЕС след 18 месеца. По думите на Матеева срокът не е достатъчен, като всяка една компания трябва да започне още отсега да следва насоките, които непрекъснато се публикуват и обновяват и да следи това, което ще излезе като окончателно решение от страна на българската държава.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..