„В много мои публикации твърдя, че един агресор се отглежда. Ние в продължение на 30 години си отгледахме едни агресивни млади хора и на средна възраст, които в момента проявяват своята агресия безнаказано във всякакви форми“, добави д-р Герев.
Той обясни, че в практиката си е установил, че за да се стигне до крайната форма на агресията - физическата, дълги години минават под формата на вербална агресия. Проблемът, според него е, че обществото е свикнало дотолкова с вербалната агресия, че дори не й обръща внимание.
„Когато това нещо го правят родителите пред техните деца, те възпитават едни бъдещи агресори. Най-вече микросредата е една от основните причини за пораждането, развитието и отглеждането на агресията. Има и много макроикономически и социални фактори, които в повечето случаи не са от толкова съществено значение. Най-важен в случая е човешкият фактор и какво има в неговата глава“, допълни д-р Веселин Герев.

По думите му, хората сме загубили човешкия си облик и сме стигнали до правилата на джунглата.
„Придобихме животински нагони, че който е по-силен, който извади оръжие, правото е на негова страна. Тук и държавата има много голяма вина“, казва психиатърът.
Според него е много важна възрастта на юношеството, тъй като това е период, в който настъпват психологични кризи у подрастващите.
„На първо място имаме криза на авторитета – авторитети вече не са родителите, учителите и хората с опит. Авторитети стават тарторите в училищната среда, които са с асоциално поведение и всеки иска да е към т.нар. банда. Малко или много това налага този модел на поведение“, обясни д-р Герев.
По думите му, вторият основен проблем, който настъпва във възрастта на юношеството, е кризата на приоритетите - училището вече не е приоритет. Той се измества с ходенето по барове, дискотеки и употреба на различни вещества. Затова семейната среда и личният пример са от изключително значение, добави д-р Веселин Герев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.

В средата на тази седмица гост-коментатор във "Форум" е Борис Грозданов - AI експерт в Института по отбрана и международна сигурност . А темите , върху които спря и разсъждава, бяха: Етически проблеми пред AI (изкуствения интелект) – носи ползи и не вреди на обществото Как да не губим връзката с действителността?..
Няма риск от преливане на реките в София, уверяват от пресцентъра на Столичната община. Все още не е приключил ремонтът на коритото на река Владайска в района на Женския пазар. Заради покачване на нивата ѝ след дъжда временно са спрени ремонтите по речния бряг. Заради това са струпани камъни и не става дума за срутване, какъвто сигнал бе получен в БНР.
Арика Адамс и Десислава Латинова гостуваха в БНР-Радио София, за да разкажат за музиката, която ги вълнува - тази, която създават, както и за концерта им, който предстои в четвъртък, 20 ноември. Арика Адамс е полуамериканка, родена в Денвър, Колорадо. Мести се със семейството си в България. Живее в Пловдив и много обича музиката. На концерта..
Във връзка с приемането на страната ни в еврозоната и приетите изисквания към търговците, от Българската вендинг асоциация (БВА) настояват отсрочка от един месец, в който да настроят автоматите за вендинг услуги. Вендинг машините позволяват хората да си платят и вземат кафе и други напитки или храни на самообслужване, без търговец.Те..
До 23 ноември водещи учени, експерти от практиката и представители на публичния сектор участват в дискусии за предизвикателствата и възможностите при изграждането на по-устойчиво и иновативно бъдеще. Повод и домакин за това е Стопанският факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" – организатор на 28-ата международна годишна..
Много често, когато човек е надарен в една област - например, много добър музикант, се оказва, че е талантлив и в други области на изкуството. Това правило потвърждава и вокалистът на "Рамщайн" Тил Линдеман, чиято стихосбирка “100 стихотворения” излиза на български език . Книгата на германския музикант е част от поредицата "Акустик" , част от..
Състоя се безплатна прожекция на документалния филм "The COP29 Bike Ride (Велопоходът към COP29)" – история за хора от дузина националности, които прекосяват 6 500 км с велосипеди, за да стигнат до климатичната конференция COP29 в Баку и да покажат, че колелото е много повече от средство за придвижване. Прожекцията и съпътстващата дискусия с..