Ето и някои конкретни цифри – 39% от европейците имат представа за проектите, които се финансират от ЕС, което е с 5 % повече от 2011 година. От тези, които знаят за европейското регионално финансиране, 79% смятат, че то има положителен ефект върху техния град или регион, като най-висок е процентът на доволните в Полша (95%) а относително най-нисък – в Италия (56%) и Нидерландия (62%). България е със средните за ЕС 81 %.
Интересни са мненията по отношение на това дали ЕС трябва да инвестира във всички райони или само в по-бедните – общата европейска картина е 63 % за инвестиции навсякъде и 33 % - само за бедните райони. Нагласите в България са различни – 55 процента у нас смятат, че трябва да се инвестира само в по-изостаналите райони, а 42 процента са за влагане на средства във всички региони на Европа.
Каква е ситуацията с кохезионните фондове и изобщо развитието на регионите в България към този момент, в края на предния програмен период, който закъснява (води се 2014-2020) заради сериозните кризи (пандемия, война) и промяната на приоритетите. Както знаем, девет милиарда и половина евро ще получи страната ни за следващия период + 1.295 милиарда от Фонда за справедлив преход за най-засегнатите и зависими от въглищната индустрия региони (ключова тема в момента за страната ни). Над 20 000 ще бъдат засегнати и разпределението на тези средства за преквалификация и други форми на подпомагане трябва да стане наистина умно и справедливо.
Усвояването на средствата от сегашния период (7.5 милиарда + 576 милиона по ReactEU) e 75 процента, при 83 % среден показател за ЕС. По кризисната ReactEu средствата са усвоени в три посоки – за здравеопазване (43.8 %), за подпомагане на бизнеса (34.8 %) и за социални мерки (21.4%). Поглед към усвояването на ReactEUв други държави показва, че те са отделяли средства и за инфраструктура като Чехия – 18% от 1.151 милиарда и Румъния – 16% от 1.540 милиарда.
Средствата за справедлив преход в други държави със засегнати от прехода към по-зелена енергия са следните – 2.1 милиарда за Румъния (за 6 региона), 1.64 милиарда за Чехия, 3.8 милиарда за Полша (21 процента от целия Фонд за справедлив преход).
България се представя добре в контекста на NEB (Новия Европейски Баухаус) – образователния проект Danube Design Lab в Русе спечели една от наградите тази година и получи 30 000 евро; с европейски средства отвори врати Центъра за изкуство "Кристо и Жан-Клод" в Габрово, а Бургас спечели сериозно финансиране за проекта RelaunchToWin.
Нека не забравяме, че кохезионните проекти са навсякъде около нас – от обновени детски площадки до нови електробуси, от градинки, през управление на отпадъците до трамваи, очаква се и първия хеликоптер (и още 5 по Плана за възстановяване и устойчивост). И, разбира се, софийското метро. През следващия програмен период по-скоро ще се влагат средства в множество по-малки, но важни проекти.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Кристиан Сугарев е виолист в състава на Софийската филхармония. На 27 април от 19 часа в камерна зала „България“ заедно с още две дами от състава на филхармонията – Кристина Михайлов и Петя Йорданова той ще представи една специална и отдавна мислена програма. Самата програма е по идея на Кристиан. Ето какво разказ той за БНР – „ ще изпълним..
Днес на Томина неделя, предаването гостува на празника на община Чавдар. Говорим за развитието на региона, традициите и обичаите на хората, които живеят в малка Швейцария. Ще усетите и магията на „Света Петка“ - неолитното село над Чавдар. Първият ни гост е Павлина Павлова - секретар на община Чавдар: "Основно работим с групи с деца, това е..
Какво има зад решетката с розово-червен цвят на днешния пл.Бански? Кои гости на града винаги се озовават там? Кой премахва църквата Св.Никола Мали и кой - мюсюлманските храмове в града? Какво е да политикарствуваш и къде се политикарствува? Колко е бил капацитетът на първия цирк, преди да бъде разрушен и на мястото му да се построи покрит търговски..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова:
Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна Княгиня, има трагична и злочеста съдба. Според признанията в собствената ѝ автобиография, тя ушива знамето на Априлското въстание от любов към Георги Бенковски, който дори и да е разбрал за чувствата ѝ, не им е отговорил. Десетте дни на възторг, триумф и свобода за панагюрци и самата..
За премиерата на „Сън в лятна нощ“ на 29 и 30 април в Младежкия театър „Николай Бинев“ разговаряме с р ежисьора Диана Добрева. Тя се обръща към този текст след като е поставила много трагедии и сега е дошло време за една комедия. Но не коя да е, а именно този най-обичан текст на Уилям Шекспир. Мястото на действието, по пиеса, е гората. В тази..
Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.: "До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се..