Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Архитектурата на столицата - да я опазим, но как?

Снимка: Данаил Стоимиров

Запазването на фасадите на сградите с архитектурна или историческа стойност е важно, за да може да се съхрани облика на столицата. Как да намерим и да се свържем с професионалистите, когато ни предстои подобен проект в сградата, в която живеем/работим? Коментар пред Радио София направи арх. Константин Пеев, заместник председател на Камарата на архитектите в България.

Той сподели, че има реставрационна индустрия, която се занимава с възстановяването на недвижими културни ценности. Това се прави на доста места в България, а в по-стари времена, преди политическите промени доста средства са се отделяли в тази насока. За архитектурните резервати като Копривщица, Котел, Жеравна, Стария Пловдив държавата е отделяла по 50-60 милиона долара годишно.

"След промените тези суми драстично намаляха. Допреди 7-8 години бяха 500 хиляди за всичките 40 хиляди сгради и археологически ценности. По принцип финансиране се прави и на сгради даже частна собственост, или на концесионери, или бизнес ползуватели, които могат да кандидатстват към НФ "Култура", отбеляза арх. Пеев.  


Той добави, че за да се работи по опазването на такива сгради първо е нужно да се направи проект, една голяма част от който е изучаване на самата сграда. Ако зданието има културна стойност се прави и историческа справка. За правното опазване на недвижимите културни ценности отговаря Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата. Те реагират на сигнали, когато има действия, разрушаване или саморазрушаване на такива сгради, правят проверка и оттам нататък се прилагат санкции по Закона за културното наследство.

"Имайте предвид, че Законът за културното наследство допуска и привнасяне на съвременни елементи, които да са полезни за текущата функция на сградата. Могат да се направят модерни санитарни възли, прилично отопление или климатизация, но всичко това трябва да се прави малко по друг начин. Да не се вижда, да не нарушава запазените старинни елементи - интериори, тавани, фризове, корнизи, стенописи. Всичко това е хубаво да се пази и това се прави от проектант", посочи архл Пеев. Той добави, че за своеволно променяне на архитектурен паметник глобите са скочили и са от 30 до 50 хиляди лева.

"Трябва да кажа, че има и бонуси за добре направени реставрации. Първо, собствениците не плащат данък сгради, а след това ако се реставрира сградата по одобрен проект от Министерство на културата, след като мине комисия от министерството и се пусне в експлоатация, може срещу този документ да бъде приспадната тази сума от облагаемата данъчна ставка", каза арх. Пеев.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00