По думите му разходите за електроенергия са около 100 хиляди лева на месец в цялата система на БНР, от които около половината се падат на сградите в София - 50 хиляди лева месечно и около половин милион лева годишно. Как това може да се подобри?
"Варианти има. Естествено нещата опират до това, че като всяка една инвестиция трябва да се отделят средства в началото, за да има полза в по-дългосрочен план. Проблемите, от които страда Националното радио не са уникални за нас, те са по-скоро симптоматични за може би почти всички публични и обществени организации в страната. Обикновено имаме твърде краткосрочно планиране. Знаете, че бюджетната процедура въпреки всички тригодишни планове, на практика си върви година за година и всяка една година всичко започва отначало, което прави много трудно залагането на някаква дългосрочна инвестиция. Ние например сме мислили в посока изграждане на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради. Те са сравнително подходящи за тази цел, тъй като покривите са плоски и удобни", отбеляза Митев.
Той посочи, че в конкретния случай има разработени доклади с конкретни проекти, съгласно които при инвестиция от около 600-700 хиляди лева за изграждането на такава централа бихме имали пълна възвращаемост. Според докладите средният период за пълна възвращаемост на инвестицията би бил между 6 и 7 години.
"Проблемът е, че няма откъде да се вземат средства за първоначалната инвестиция, предвид тази особеност на бюджетирането. Нашите капиталови разходи са непроменени от 2012 година и в нито един момент няма как да отделим над половин милион лева", отбеляза Митев.
"Да не забравяме, че Радиото по същността си е технологична компания. Навсякъде около нас има микрофони, пултове, компютри и всичко това е скъпа техника. Ние не сме една обикновена администрация за да са ни необходими само бюра и лаптопи. И това е проблем, тъй като всяка година възможностите ни стават реално все по-малки", каза той. Освен това поясни, че проблем в публичния сектор е, че когато се бюджетира, обикновено парите стигат за основната дейност. Много рядко разчетите включват и средства необходими за поддръжка на материалната база.
"При нас дори и работата "на парче" ще е проблем, тъй като бюджетът ни буквално е парцелиран до стотинка. Той на първо четене изглежда огромен, но на практика 70% от него отива за заплати, хонорари и осигуровки, тоест за разходите за персонал. От останалата част, от която основните пера са разходите за радиоразпръскване, които са около 7 милиона на година. Около 3 милиона плащаме за авторски и сродни права, които пак са пряко свързани с програмата, без това не можем", поясни Митев. И добави:
"На много от обществените организации им е лепнат етикета, че са твърде старомодни, неефективни, не работят добре. Важно е да покажем на обществото в крайна сметка, заради което съществуваме, че организацията се развива като една модерна и динамична медийна организация, доколкото ситуацията ни го позволява. Но още по-важното е, не само какъв ще изглежда имиджът ни отвън за аудиторията, а какъв ще изглежда имиджът на организацията за хората, които работят в нея. Една подобна мярка смятам, би повдигнала малко самочувствието на всеки един човек работещ в Радиото."
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..