Моноспектакъл ни помага за трудното влизане в обувките на другия

"Не, аз благодаря!" - разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията "театър".

Това е на пръв поглед една история за гардеробиерката Невенка, която е останала по случайност сама в дома на Мелпомена и се оказва точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде. В същото време обаче я има и Дара, за която видимостта никога не е била под въпрос. Общото между двете, освен театъра, е именно идеята за любовта и това как я разбираме.

Повече те разказаха в предаването "Радиокафе.

"От една страна се радвам, от друга е изненадващо за мен“, споделя писателката, която разкри, че по принцип пише весели истории, но никога в живота си не подценява и тези моменти, които ни карат да се замислим и да бъдем внимателни, както е и  в случая - история, с която да привлечем внимание.

"За радост, без да съм много на „ти“ с тази тема като потърпевш, много бих искала тя да бъде говорена и да не обвиняваме този път държавата, или правителството, но да припознаем ролята на обществото. Тук именно то трябва да обърне внимание на болежките и страстите. И на това, къде е тънката граница между страстта и болката в една любов.

"Фокусирането ми в темата дойде покрай странстването ми преди няколко години в Истанбул, където беше изработена една инсталация с 440 чифта дамски обувки на нея.
Постфактум разбрах, че това е инсталация, а не реклама на обувки. Оказа се, че всеки чифт обувки отговаря на броят на всяка жена, убита от интимния и партньор. И това се случва в рамките на една година", посочи Албена Ненкова.

"Тази инсталация, този артист по един красив начин “светна лампата“ и обясни по една стара тяхна традиция - когато някой почине в Истанбул, не му правят некролог, а слагат обувките му пред вратата. В това беше смисълът на тези обувки, защото никой не иска да влиза в обувките на другия - трудно е!Хем философски - хем тъжно.

Това наистина беше една красива стена, но тя е стената на срама. Години по-късно, когато и тук започваше да се чува за такива действия и когато се разбра, че не винаги са наказани извършителите, когато от едни високи трибуни едва ли не се каза "Ама, няма да се занимаваме сега с всяка такава". Замислих се върху това - не можем все да си казваме: „Кой знае какво е направила тази жена, че да бъде убита“. Чак в детайли коментираме как е разфасована, коя е в куфар, коя в бидон. По -късно за моя радост, прехвърлих това в един разказ, с малко хумор да разказваме за опасностите, които ни грозят, затова нека така да го отъждествяваме. Играта на Бориса по никакъв начин не е само забавна и весела, тя носи много размисъл" каза още Ненкова.

Когато сме предупредени, че тези обувки може да са наши, ние трябва да можем да възпитаме децата си, че така не се прави. Момчетата - че жените не се бият, те се обичат. Момичетата - че невинаги това е страст, когато получиш някаква синина. Така моите размишления стигнаха до написването на текста, който за радост беше харесан и от актрисата Бориса Сарафова, и от режисьора Ованес Торосян", допълни тя.

Постановката е в афиша на Плевенския драматичен театър.

Младата актриса Бориса Сарафова, завършила последния клас на Стефан Данаилов, разказа за нейната първа среща с текста и последвалата реакция.

“Да се хвърлиш презглава в нещо такова, ако нямаш гръб - както са ми и Албена и Ованес, нямаше да се получи без тях“, категорична бе тя.

Моноспектакълът “Не, аз благодаря!“ на Бориса Сарафова, засяга темата за домашното насилие, линията, която не трябва да се преминава, по едноименната книга на Албена Ненкова, ще гостува в София на 12 април, в Сити Марк Арт Център.

Писателката Албена Ненкова разширява темата за „обувките“ в работата си със скулптора Живко Седларски, който приема идеята с голямо сърце и желание, музата на неговото творчество - жената, да бъде предпазвана. Той поставя изложба по темата, която може да бъде видяна на ул.“Миджур“ в София до края на месец април.

В разговора на Лили Големинова чуйте повече от и за актрисата Бориса Сарафова-Черкелова и нейния творчески път, както и с авторката на книгата Албена Ненкова.