Всяко четвърто българче расте без родителите си, именно защото те работят в чужбина, алармира евродепутатът Петър Витанов, който взе участие в конференция “Социалните последици от европейската мобилност – децата оставени у дома“, която се проведе в Брюксел.
Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още по-тежък в Източните Родопи, в Централна и в Северозападна България, където до 60% от непълнолетните са оставени на грижите на баби, дядовци, роднини или дори съседи, докато родителите им работят в чужбина.
Евродепутатът посочи, че "изоставените деца са изправени пред редица рискове както за здравословното и емоционалното им състояние, така и за тяхната социална интеграция".
Българчетата, чиито родители са в чужбина, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете по-често, боледуват повече, дори пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически стаи, съобщи Витанов.
По темата в предаването „Ритъмът на столицата“ събеседник беше Пламена Николова от Национална мрежа за децата, която разясни последиците от тази тенденция.
Според нея проблемът е комплексен, породен от икономически причини и с много сериозно социално отражение. От друга страна, няма ясни данни кои са тези деца, къде са, или ако има, не са достатъчно категорични, за да се насочи определена социална подкрепа към тези групи деца и семейства.
В този смисъл, така наречените “евро сираци“ са все по-голяма, но в същото време анонимна група деца, които не попадат в стандартните определения за деца в риск или такива, които имат нужда от специфична подкрепа, но те са именно такива, отбеляза Пламена Николова.
Тя изтъкна като един от основните проблеми е недобре артикулираната и недобре разработена система, при която родителите, заминавайки в чужбина, могат да предадат попечителството над детето на друг човек – на баба, дядо или друг роднина. При сега действащия механизъм се оказва, че те трябва буквално да се откажат от родителски права, което плаши хората и стресира децата, макар и да се прави с най-добри намерения, за да може този, който поема грижата да взима решения за децата.
"Поради тази сложна, тромава и недостатъчно обмислена система, децата често остават без здравни грижи, защото при едно по-сериозно заболяване те нямат реално представителство на своите родители и не възрастният не може да вземе решение и даде разрешение за лечение на тяхното здраве и достигат до такова едва когато проблемите им придобият спешен характер", посочи тя.
Децата са материално осигурени от родителите, работещи в чужбина, но от друга страна няма гаранция, че изпращаните средства достигат до някои от тях и поради това се случва да изпадат във финансови и материални лишения, отново поради непредставеност от страна на попечителя, каза още Николова.
По думите ѝ, не само тези са аспектите – чисто социално, психологически тези деца се сблъскват с повече проблеми в училище, те са в по-голям риск от отпадане, от преживяване на тормоз и насилие, поради това, че родителите са далеч от тях и не могат да проследят какво се случва в училище. Заобикалящата среда често усеща, че тези деца са уязвими.
Още аспекти по темата чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..
Разкъсана облачност