Мнението на децата трябва да е разбирано, насърчавано и споделяно

Общоевропейската мрежа Eurochild представи годишния си доклад за детската бедност в страните от Европа. Анализът Правата на децата: политическа воля или не? се позовава на данни, предоставени от 38 членове на Eurochild в 26 държави и включва препоръки към всяка страна за справяне с детската бедност и социалното изключване, дискриминацията, грижата здравето, онлайн безопасността и услугите в ранна детска възраст. За изготвянето на анализа и препоръките в доклада от българска страна съдействие към Eurochild e оказано от Надежда и домове за децата – клон България, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ и Национална мрежа за децата, в качеството й на член на общоевропейската мрежа и основен национален партньор за България в редица фокусни политики, сред които и ефективното прилагана на Европейската детска гаранция.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Пламена Николова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Имаме традиционно партньорство с европейската мрежа. Статистическите данни са от НСИ и Юростат. Мястото ни е да подчертаем къде са големите проблеми. Големи са различия при маргинализациите в различните групи - в ромската тя може да стигне до 80%. 

Имаме малко деца и не успяваме да се погрижим за тях. Критичният минимум са базисни нужди - дом, хранене, подходящи дрехи, книжки, почивка. Критериите са 13 на брой, но няма целенасочена политика да се работи на национален и регионален принцип.

Има корелация между водещите фактори, бедността е поколенческа, това дава неравен старт - трябва фокусирана подкрепа, за да се прекъсне порочния кръг.. Фактори са броят на деца в семействата, рискът се повишава при само един родител, особено ако е само майка. Има нужда от цялостна система, в която и училище, и лекари, и община, и държава трябва да инвестират в детството - да се научи детето на социални умения, които да помогнат да се спре маргинализацията.

В българската традиция детето никога не е било носител на права. Възрастните нямат разбиране, че мнението на децата трябва да е разбирано, насърчавано и споделяно. Не може да очакваме, че като станат на 18, тогава изведнъж ще имат мнение. Има тревожност сред родителите, тя е оправдана, но трябва да се работи за самостоятелността на децата.

Тормозът се пренася и в онлайн средата. Често за тези проблеми не се говори, липсва превенция. Центърът за безопасен интернет хронично е недофинансиран. Притеснителен е и тормозът и насилието на дете върху дете. Няма достатъчен като брой професионалисти, които да помагат и на жертвата, и на насилника.

Препоръките започват със стратегическа и целенасочена политика, която да не зависи от политиците, от смяната на управлението. Има и цели полета, които са ни неизвестни - няма как да анализираме причините. Политиката трябва да почива на анализите на данните. Подкрепата трябва да е на ниво семейство.

В последната година се вижда подобрения, има политическа воля, има финансов европейски механизъм за изкореняване на бедността - България прилага едни от най-големите усилия за прилагането му.""