В началото на годината е съвсем естествено да говорим за бъдещето. Футурологът Мариана Тодорова бе събеседник в предаването "Радиокафе", за да обсъдим неща, които са свързани с нас, хората, и които ще определят живота ни не само през 2024-та, но и в следващите няколко години.
Основните теми, които вълнуват съвременния човек, са навлизането на изкуствения интелект, предизвикателствата с климата, войните - проблеми, с които животът ни е свързан в последните година-две.
Тревожна е тенденцията в пътя на прогреса, който човечеството извървя в последните 3 десетилетия, когато Западният свят е обвиняван в прекален неолиберализъм и това надигна една силна вълна от неоконсерватизъм и който ще трябва да преживеем. Важно е да намерим баланса, когато политическият дебат се отразява върху социалния и културния живот, движейки се в тези две крайности. Това заостря поляризацията, а тя измества идеологиите.
Нормално е, че имаме усещане за ускорено време, за много рискове, за наслагване на кризи, за невъзможността ни да реагираме на нови феномени и да изградим ценности към тях, посочи футурологът.
По думите на Тодорова, когато липсват ценности, моралът попада в една по „мека“, флуидна категория и когато това стане, все по-трудно изграждаме идеологии, а когато те изчезнат, настъпва криза в "политическия" човек.
Тук тя направи уточнение, че той е метафоричен, събирателен образ, който трябва да защити интересите на отделните граждани, с който може да се комуникира, така че той да вземе решение, но и да е съгласен да носи отговорност. Когато този политически човек е в криза, то има криза и в лидерството и тогава се търсят някакви по-архаични форми на лидерство. Силна поляризация по отделни въпроси се наблюдава не само в България, но и по света, поясни Тодорова.
В разговора ще чуете още: как днес се формират ценности и кои са тези от тях, които обединяват хората. Тези и контратези.
Ако в ценностите на Западния свят определящи понятия са свободата, толерантността, уважението към личността, спазването на човешките права, модерността, то по идеологията на Александър Дугин и Путин, има други ценности, които са йерархията, патриархът, лидерът, президентът, военният елит, традиционното семейство.
"Ценности днес се изграждат трудно, защото живеем в много ускорено време, с много нови феномени или добре забравени стари, които ни създават шок от бъдещето и то не толкова от бъдещето, както Алвин Тофлър го нарича, а шок от настоящето, тъй като всеки следващ ден, седмица или месец ни носят нов шок, ние нямаме време за реакция, за ценностна рефлексия. Настъпилият вакуум се запълва с познатия или по-либерален, или по-консервативен отговор и в най-добрия случай хората се превръщат в едни хамелеони – вместо ценностна реакция, ние имаме адаптация“, подчерта Мариана Тодорова.
Според експерта, тази ситуация е проблем, който отваря голяма ниша за активизъм.
Все повече политическото се решава с инструменти на гражданските организации, което от една страна е добре, защото на дневен ред излизат проблеми, които досега не са излизали. От друга страна изпадаме в риск да фрагментираме прекалено много общностното пространство и да разпаднем обществото на прекалено много общности, които не си говорят и това е подпомогнато от технологиите (изкуствен интелект).
"На мен ми се струва, че е добре да върнем света малко назад, към 60-те, 70-те години, времето на големите идеи, на американските президенти говорили за "великото общество", "голямата икономика", защото ако не направим такъв рестарт, подпомогнати от технологиите ще се изгубим във фрагменти и ще разбъркаме един пъзел, който няма да можем да подредим", каза още футурологът.
Още аспекти за това, което има да ни каже футурологията, за нещата, базирани на научни данни и изследвания, каква е устойчивата тенденция, която си струва да бъде обсъдена в контекста на информацията, медиите и живота ни, чуйте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..