Ролята на имената на софийските улици е свързана преди всичко с утвърждаване на националната идентичност. Това става практика непосредствено след избирането на града за столица на България (1879 г.). На тази идея са подчинени голяма част от имената на съвременна София.
Това отбеляза пред БНР-Радио София доц. д-р Мая Влахова-Ангелова от Института за български език към БАН.
И обясни, че именуването на улиците става след административна процедура по избор и утвърждаване.
Освен за улеснение при пространствено ориентиране в града, имената са знаци, имат символно значение относно идеи, ценности, виждания, памет за събития и личности.
След Освобождението през 1878 г. властта на София решава да скъса с ориенталския облик, доколкото е било възможно. Разрушават се сгради от предосвобожденския период.
На първото заседание на Столичната община са преименувани дори 16 улици, чиито имена са български. Независимо от това няколко названия от периода на Възраждането остават в паметта на града и преживяват до днес, напр. улиците "Самоковска", "Владайска", "Боянска", "Бистришка", "Драгалевска", "Малашевска".
Очевидно е, че тогава някои от имената са давани с описателна характеристика - указвали са накъде водят (освен изброените, също и "Цариградско шосе", Ломско или Ботевградско шосе, "Пиротска", "Витошка").
Много от личностите, на които са кръстени улици или площади, остават малко познати за жителите на града. Добре е да бъдат поставени повече информационни табели, отбеляза доц. Влахова.
С нея разговаря Елисавета Белеганска.
Кристиан Сугарев е виолист в състава на Софийската филхармония. На 27 април от 19 часа в камерна зала „България“ заедно с още две дами от състава на филхармонията – Кристина Михайлов и Петя Йорданова той ще представи една специална и отдавна мислена програма. Самата програма е по идея на Кристиан. Ето какво разказ той за БНР – „ ще изпълним..
Днес на Томина неделя, предаването гостува на празника на община Чавдар. Говорим за развитието на региона, традициите и обичаите на хората, които живеят в малка Швейцария. Ще усетите и магията на „Света Петка“ - неолитното село над Чавдар. Първият ни гост е Павлина Павлова - секретар на община Чавдар: "Основно работим с групи с деца, това е..
Какво има зад решетката с розово-червен цвят на днешния пл.Бански? Кои гости на града винаги се озовават там? Кой премахва църквата Св.Никола Мали и кой - мюсюлманските храмове в града? Какво е да политикарствуваш и къде се политикарствува? Колко е бил капацитетът на първия цирк, преди да бъде разрушен и на мястото му да се построи покрит търговски..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова:
Райна Попгеоргиева Футекова, влязла в историята като Райна Княгиня, има трагична и злочеста съдба. Според признанията в собствената ѝ автобиография, тя ушива знамето на Априлското въстание от любов към Георги Бенковски, който дори и да е разбрал за чувствата ѝ, не им е отговорил. Десетте дни на възторг, триумф и свобода за панагюрци и самата..
За премиерата на „Сън в лятна нощ“ на 29 и 30 април в Младежкия театър „Николай Бинев“ разговаряме с р ежисьора Диана Добрева. Тя се обръща към този текст след като е поставила много трагедии и сега е дошло време за една комедия. Но не коя да е, а именно този най-обичан текст на Уилям Шекспир. Мястото на действието, по пиеса, е гората. В тази..
Ако психодраматистите бяха рекламисти – събитие от Българско Дружество по Психодрама и Групова Терапия, представено ни от Богдана Златева - дипломиран психодрама асистент към Д.Е.А.: "До голяма степен изграждането на лична марка е резултат на среща с другия. Стратегическата комуникация следва формата и структурата, с която се появяваме. Но се..
Ще превали и прегърми
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Краткотраен дъжд