Адресите на любовта - Васил Левски

Левски посвещава любовна песен на монахиня

Сестра Евгения превързва раните на Апостола, плете му ръкавици и му пише писмата

Васил Левски е е бил не само отдаден на отечеството революционер, ами е носил нежна и поетична душа. За да не нащърби ореола му на  Апостол на свободата, от когото току-що освободената му родина се нуждаела като пример за подражание, дори Захари Стоянов не дръзва да напише в биографията му, че и той е обичал жена и е бил обичан.

Много сърцати дами са помагали на революционната му дейност, но истински чувства Левски споделя с монахинята Евгения – калоферката Ана Бояджиева.

На нея той посвещава шеговита песен, но който е запознат с любовната им история, съзира промъкващата се тъга:

- Одавна ли си, момне ле, калугерица?
- Не сам одавна, байно ле, нито отскоро.
Три години стават, байно ле,
четвърта кара,
откак се азе, байно ле, млада почерних.
- За кого носиш, момне ле, тез черни очи?
- Носа ги, носа, байно ле, за черна земя.
- За кого носиш, момне ле, таз тънка снага?
- Носа я, носа, байно ле, за черна земя.
- Черната земя, момне ле, сполай не казва,
сполай не казва, момне ле, нито се радва.
Я дай ги на мене, момне ле,
сполай да кажа,
сполай да кажа, момне ле,
и да им се радвам.