За фотографията и визуалната култура, разказва книгата на Сюзън Зонтаг "За фотографията". Тя беше представена в предаването "Радиокафе" от издателя Гергана Димитрова. Преводът е на Христина Кочемидова и Юлиан Антонов.
Има ли нужда от фотография в епохата в, която всеки уж е фотограф?
"Нашата визуална култура се е оформяла по-скоро чрез фотографията, поне през последните 100 години, като изключим първите години, когато фотографията се е опитвала по-скоро да намери своето място и може би е възприемана като алтернатива на живописта и портретите. Това, което днес възприемаме в света на образите го дължим именно на фотографията, което означава, че е нужно да сме наясно какво прави тя с нас, какъв свят ни оформя и точно върху този аспект се спира Сюзън Зонтаг с тази книга", посочи Гергана Димитрова.
По времето, когато е писана тази книга не е имало фотошоп, нито дигитална фотография, но в нея са заложени доста основни неща, които са валидни днес. И няма значение какво ново се е появило междувременно, защото отношението ни към снимките и фотографията въобще, като действие даже не се е променило. Хората възприемат фотоапарата като някакъв вид оръжие, намеса във вътрешния им свят - "Когато те снимам, аз взимам душата ти" – индианска поговорка. Голяма част от хората не знаят какво е допустимо и какво не и много често са агресивни за неща, за които няма нужда да бъдат. Тези важни неща засяга авторката в книгата си "За фотографията", разкри издателят.
"На мен ми се иска да пренеса нейните виждания в начина, по който се възприема днес светът чрез снимките, защото вече е много лесно те да бъдат манипулирани и малко хора вярват на това, което виждат, но ако удържим нещата на ниво "фотография“, би било по-лесно за всички нас", твърди Гергана Димова.
Нужно ли ни е днес понятието "фотография", ако всичко е снимки и къде отива артистът зад фотоапарата?
"Фотографията изминава много дълъг път. И ако в началото тя е далеч от изкуството, днес постепенно се превръща в такова, защото фотографът все повече влага себе си в това, което прави, като всеки друг артист във всяко друго изкуство. Но то не е в обработката на снимките, а в неговия личен поглед към нещата, използването на светлината и всичко друго. Запечатването на конкретен момент може да означава едно, а фотография само две секунди след това, съвсем друго нещо. Дори изборът на снимка за конкретен момент може да промени възприятието на хората за тази фотография и тук е важно участието на самия фотограф зад камерата, тогава говорим за изкуство", изтъкна тя.
"В съвременния свят има място за всичко, въпросът е дали ние успяваме да се движим достатъчно бързо с промените, а това наистина не се случва. И докато не успеем да се "наместим" в пространството и да възприемаме промените по начин, по който се възприемат обикновените неща, ще ни бъде доста трудно", допълни Димитрова.
Книгата "За фотографията" на Сюзън Зонтаг е важна за философията, за мястото на жените в съвременния свят, защото тя задава едни съвсем прости идеи за съвремието ни, които успява да сведе до разбираемо ниво, да обясни какво правим, защо сме тук и по какъв начин ни влияе това, което ни заобикаля. Няма значение, дали това е фотографията или друг вид изкуство, подчерта издателят.
Въпросът, на който всеки може да потърси отговор в душата си е защо, защо един човек снима някой друг?
Още интересни аспекти, открийте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..
Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..
Лора Младенова oт „Невидими животни” за благотворителния концерт-протест срещу насилието над животни , събиращ българските изпълнители на Благотворителен концерт-протест срещу насилието над животни събира българските изпълнители на 18 май от 18:00 часа в Концертната зала на Военния клуб в София с вход свободен: "Идеята дойде от певицата Тина, към..
Славея Сурчева ни кани на поредната „Нощ на музеите“ в НВИМ с атрактивна програма и вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция. В късните часове на деня посетителите ще имат възможността да разгледат една от най-богатите музейни колекции в страната и да съхранят този спомен със селфи в специално обособен за целта кът. Екипът..