"Как се сприятелих с един комар или разкази от пандемията" е новият сборник с разкази от Иван Димитров.
Писателят бе гост в предаването "Радиокафе", където разказа за своята книга.
"Мисля, че пандемията е много важен период от нашето съществуване, който бележи 20-те години на този век" - отвърна той, попитан защо е трябвало да издава тази книга. "Неразумно е да сте скептични, защото книгата е доста смешна", посочи Димитров.
"Доста от читателите ми казаха, че са се смяли супер много. Разбирам ги, защото част от разказите са доста хумористични и абсурдистки, а два от тях се състоят изцяло от цитати от двама основни герои от времето на пандемията – генерал Мутафчийски и проф. Кантарджиев",каза Димитров.
Един от разказите, който е наречен "Гимнастика" призовава: " Време е за гимнастика, готови ли сте?" Нека преди добре да ги изпотим, първо да раздвижим своите антитела, защото вече не е важно какво тяло, а какво антитяло имаш!".
По време на пандемията си раздвижвахме антителата, превърнахме се в антитела, каза той.
"Антителата бяха много водеща тема в тази масова психоза в която попаднахме всички тогава, в този поток, който ни всмука, в цялото медийно заливане с неща и безкрайните спорове с какви ли не хора в социалните мрежи, на екзистенциални теми, като тази, че вирусът е прекалено малък и минава през маската и как няма смисъл да носим маски. Моите антитела имат много спомени за този период", посочи писателят.
Какъв спомен трябва да остави този период в нашето развитие, този исторически отрязък свързан както както със страха, изолацията, така и с парадоксалния уют ?
"Аз се чувствах в някакви моменти доста уютно по време на пандемията, в края на януари. Напуснах работата си като журналист, постъпих на работа в театър, дойде март и театрите затвориха и реално аз, въпреки пандемичната самота, имах време да прочета доста книги, да понапиша някои неща, не само тези разкази. Бях в един по-облекчен режим на съществуване, който въпреки цялата психоза по това време, и въпреки че доста хора си отидоха, пазя и някакви топли чувства и винаги е така, когато говорим за нещо отминало", сподели Иван Димитров.
"И когато излезеш от "новото нормално" и се върнеш в "старото нормално", нещата ти изглеждат по някакъв начин различни или същите. И да, по някакъв начин светът се промени като остана същият. Това е сборник от разкази - от изречение до 7-8 страници", допълни той.
"Когато всичко това свърши, искам всичко да е същото и нищо да не е както преди", добави Димитров.
Мислех, че темата за пандемията ще остане по задълго в общественото пространство, като нещо, което много повлия на съществуването ни. За съжаление избухна войната, около която отново се завъртя всичко днес тя е позатихнала малко като тема. Тази в Украйна, след това дойде тази в Палестина, така че от пандемията насам ние живеем в някаква ненормалност, живеем в свят, който не си представяхме през 2019 година, че ще обитаваме", изтъкна писателят.
Защо не е учудващо, че човек би могъл да се сприятели с един комар и още от словесните щрихи на поета, писател и драматург Иван Димитров, за времето тогава и сега, защо не всеки човек умее да се информира, но всеки обича да се осведомява и други интересни аспекти чуйте в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..