Джазът минава и си заминава, читалището си остава

Силвия Терзиева и Елена Калайджиева от най-джазовото читалище в Банско, където е студиото ни, както и миналата година по същото време, разказват какво става след фестивала:

"Джазът минава и си заминава, читалището си остава. Джем-сешъните при нас бяха интересно предизвикателство. На 130 години сме, първото име е "Селска почивка", по-късно е "Развитие", от 1979 е в новата сграда с новото име "Н.Й.Вапцаров".

Под покрива ни има различни поколения и дейности, чувстваме се като голямо семейство. Културната ни програма през лятото е изключително активна от април до ноември, после е зимната. Езиковата бариера се счупва точно тук. Децата от чужд произход първо научават банския диалект тук и после учат литературния в училище. Диалектът е изключително колоритен. 

Помня първото издание на фестивала - местните първоначално бяха стресирани и после имаше избирателно елемент на харесване. Бабите на седенките ме питаха "много джангър на площада, караха ли се или свиреха?" Идваха с празничните си одежди на площада. Така се вплетохме. Фестивалът е емблема.

Имаме много гостуващи, но и местни спектакли. По-артист от банскалия, човек, който си прави шега със себе си, едва ли има - това ни е отвътре. Не ни стига салонът за публиката. Разгръщаме в първия уикенд на септември банските традиции и на площада на тридневния празник на банските механджии - там банскалията не преиграва, не се прави. Запазено е автентичното, но и приемаме гости."

Покана за предстоящите събития, организирани от читалището (включително цял спектакъл на бански диалект), както и какво значи "в Банско всичко е високо" - в звуковия файл.