В предаването "Радиокафе“ гостуваха Теодора и Станислав Дончеви, сплотено семейство в живота и в изкуството. Авторски тандем на много важни игрални и документални филми.
Станислав Дончев прави първия си късометражен филм, който заснема с VHS камера, на 12 години. Като студент е сценарист, режисьор и продуцент на две пълнометражни игрални продукции. Филмът “Търси се” (2000) печели наградата за най-добър студентски филм на „Златна роза“ 2000.
Стоян Дончев е магистър по кино и телевизионна режисура в НБУ, където е и преподавател (2003-2014).
Режисьор на филмите “Писма от Антарктида“ (2019), “Корпус за бързо реагиране“ (2012, 2014), “Блян за щастие“ (2016), продуцент на „Дъвка за балончета“ (2017).
Филмът му “Малката маркиза” получава наградата на историческата гилдия на Международния фестивал за документално историческо кино DOCK в Бургас.
Теодора Дончева е продуцент на пълнометражни игрални и документални филми; главен сценарист на ТВ сериал; сценарист на няколко игрални и документални филма, носител на наградата на СБФД за "Най-успешно изявил се млад кинокритик, който пише за българско кино" за 2018 г. През юни 2022 г., представи своята книга "Българско посттоталитарно документално кино: похвати, тенденции, автори, филми, анализи". Съсценарист е на документалния филм "Кино екстремисти", който представлява филмов поклон към пионерите на българското кино: Васил и Жана Гендови, Борис Грежов, Александър Вазов, Георги Вазов и др.
Участва в международни семинари и конференции; има 6 научни публикации. От ноември 2015 е главен асистент в сектор “Екранни изкуства“, а от първи март 2023 става доцент.
На 21 септември 2024 година те представиха новия си игрален филм “Преди да забравя“ включен в конкурсната програма на 42-ия фестивал “Златна роза“.
"Наблюденията ми бяха, че филмът бе топло посрещнат от публиката, така, както бях предвидил, защото това е един филм за хората, обърнат към интелигентната публика в така наречената “среда“, защото наблюдаваме едно изместване, не знам дали случайно или нарочно, на киното и не само, но и на всички изкуства в две направления - едното е артхаус кино, насочено към фестивална публика, а другото можем да наречем попфолк кино, избутано към младите, крайно комерсиално кино“, коментира Станислав Дончев.
"Ние се опитваме да работим по средата и мисля, че публиката на „Златна роза“ беше такава и имаше резонанс между филма и публиката", допълни той.
"Филмът е посветен на много сериозен проблем, който в наши дни придобива пандемичен характер – заболяването Алцхаймер, деменцията, тъй като статистиката сочи, че има спад във възрастовата граница, в която човек има риск да се разболее от тази ужасяваща болест. От друга страна е ужасно трудно на семействата борещи се с този проблем, който не е проблем само на човека който страда, но и за семейството, а оттам и на обществото", изтъкна доц. Теодора Дончева.
Данните сочат, че в страната ни около сто хиляди души са диагностицирани с болестта на Алцхаймер. Симптоми на болеста могат да се появят и на 40 години, една много активна възраст. Според предположенията на изследователите през 2050 година в света ще има 153 милиона души страдащи от деменция, ако не се вземат навреме предвид рисковите фактори.
“Историята във филма е лична, ние познаваме проблема отвътре, но не e биографична“, заяви доц. Теодора Дончева.
Режисьор на лентата е Станислав Дончев, оператор - Добромир Николов, музиката е на Александър Костов. Участват актьорите:Александра Димитрова, Иван Савов, Васил Кънев, Никола Мутафов, Рая Пеева, Мария Статулова, Константин Цанев.
Продукция: “Динамик артс“ – Станислав Дончев, Теодора Стоилова-Дончева. Филмът тръгва по кината от 27 декември
Повече за актьорския подбор и за сюжета на филма „Преди да забравя“, чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Снимките са предостваени от Теодора и Станислав Дончеви.
Защо изпадаме в депресия около празниците и как да не се поддаваме на мрачни мисли? Как да прекараме топли и уютни дни с близки? На тези въпроси пред Радио София отговаря психологът и семеен терапевт Михаела Ангелова. "От една страна есента и зимата са предпоставка за развиване повече на депресивните състояния и от друга страна – този наш..
GoodVibesPuzzle e инициатива, която всеки месец ще помага на различни благотворителни каузи, а отправно място за събиране на средства са столични барове. Зад идеята стои Камеа Колева. "Сега събрах смелост за това, че може да се случва нещо по-добро и единственият вариант е да се действа. Всички можем да бъдем част от цялото това нещо и наистина да..
Сдружение "Операция: Плюшено Мече” е в основата на една от най-големите коледни кампании, която подпомага деца и младежи, лишени от родителски грижи, в риск, с увреждания и от социално слаби семейства в България. Най-мащабната сред инициативите на сдружението е "Операция: Плюшено Мече”, която с помощта на доброволци в цялата страна прави..
Заместник-кметът на район "Искър" Александър Иванов беше избран от Столичния общински съвет за изпълняващ длъжността кмет на района. Досегашният кмет Ясен Русев беше отстранен от поста, тъй като не е прекратил участието си в търговска фирма. Според Александър Иванов няма належащи проблеми, с които спешно трябва да се справи в района. Според него..
Проф. Владко Панайотов издаде нова мемоарна книга “Корона от превратности” за превратните моменти и срещи в епохата, през която живя и срещата на две хилядолетия през неговия поглед, за музиката и за научната му дейност, разказа той в предаването “Радиокафе”. Проф. Панайотов е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в..
Декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век в творбите на Любен Димитров показва ретроспективна изложба в Националната галерия "Квадрат 500". Изложбата включва седем кавалетни произведения, собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника. Част от..
Етнографският институт при БАН от години се занимава с българските общности извън граница , включително по-старите български диаспори, както и по-новите. Много изследвания вече са посветени на българите в Молдова и Украйна. “Българите в Бесарабия пазят много старинни елементи на културата, включително в календарната обредност, защото тя се е..