„Сътрудничеството е изключително важно, без него Антарктика нямаше въобще да бъде изучавана. Това е континентът с най-суровите условия. Животът е само по крайбрежието, покрай океана, въпреки че и той е доста негостоприемен“, каза пред Радио София проф. Христо Пимпирев.
Антарктика е континент по-голям от Европа. Около 10 000 души всяка година пристигат на него през лятото, когато температурата е между 0° и -20°. Зимата обаче остават само около 2000 души, които изучават континента, при температура до минус 89 градуса. При тези сурови условия сътрудничеството е от изключителна важност, посочи проф. Пимпирев и даде пример за добрата работа не само с испанските и френските изследователи, но и с всички други нации, които изучават Ледения континент.
„Французите изследват континента, когато нас ни е нямало на картата на света, ние сме били в пределите на Османската империя. Изключително съм щастлив, че имаме тези контакти с нашите френски полярни приятели. Те са изследвали както Антарктика така и Арктика и Гренландия. Това са полюсите на света, най-недостъпните места на Земята“, сподели проф. Христо Пимпирев.
Той разказа историята за френския капитан Шарко, който задоволил всичките си прищевки в Париж, решава с кораб да отиде в Антарктика. След като му омръзнало всички да го питат защо отива там, той кръстил кораба си „Pourquoi pas” (Защо не).
„Французите освен полюсите изследват и дълбините на океаните. Ние вече се включихме и сме на морската карта на света с нашия научно-изследователски кораб. Досега бяхме една вътрешноконтинентална държава. Каквото и да си говорим , Черно море е полу-езеро. Сега с кораба изследваме океана, животът е произлязал от океана. Той ще ни храни в бъдеще. Именно Антарктика и полярните ни изследвания доведоха ние да излезем от нашето полу-езеро“, посочи проф. Пимпирев.
Той добави, че предстоящото събитие във Френския културен институт е насочено към широката публика.
„Хората трябва да разберат, че това, което правим, не е да си задоволяваме научното любопитство. Това го правим за страната ни, за бъдещето. По този начин ние изследваме 1/10 част от нашата планета, прекосяваме океаните, включваме се в изследването на океаните. Една уважавана нация сме“, каза проф. Христо Пимпирев.
Той добави, че предстои експедиция, в която българските изследователи ще заведат на Антарктика първата гръцка експедиция. На българския кораб ще се качат и двама учени от Обединените арабски емирства и ще бъдат първите хора от Близкия изток, които ще стъпят на Антарктика.
България е една от уважаваните държави не само в Европа, но и в света като полярна нация, добави проф. Пимпирев. Страната ни е част от 29-те държави, наред с Япония, Китай, Русия, САЩ и всички големи европейски държави, които управляват Антарктика и взимат решенията за бъдещето на Ледения континент.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Български Антарктически институт и Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Най-разпознаваемата кампания на Столична библиотека - лятната кампания “Зелени библиотеки“, стартира на 2 август в парк “Гео Милев“ от 10.30 ч. В 11-тият сезон на инициативата гражданите и гостите на София ще срещнат арт посланиците на кампанията Виктория Бешлийска, Иван Ланджев, поетите Бойко Ламбовски, Виолета Кунева и победителката на софийския..
Алла Узун е етническа българка от Украйна. Каца в България през януари 2025 година където планира да остане за постоянно. През април записва курс за изучаване на български език към организация “Каритас”, София. Днес има успешно завършено ниво B1 за познание на езика, а крайната ѝ цел е да научи перфектно български език. Казва, че след успешно..
Допълнителни разходи в размер на 1,36 млн. лв. по бюджета на Министерския съвет за 2025 г. одобри на днешното си заседание правителството. Средствата са предназначени за дейности по стопанисване и управление на поземлен имот с площ 958 510 кв. м - парк “Врана“. С тях ще се разпорежда областният управител на област София Стефан Арсов. "Благодаря на..
Ваучерите за храна са най-популярната социална придобивка на работа. Това показва проучване, в което са участвали над 20 хил. респонденти. От 2024 г. ваучерите за храна станаха изцяло дигитални. Световната банка определя ваучерите за храна като една от най-ефективните мерки за социална подкрепа. “Ваучерите за храна са все още и безапелационно, може би..
Българките от Time2Dare станаха първият и единствен засега изцяло женски ветроходен отбор в историята на престижната международна регата Aegean 600 , който успява да завърши, и първите носителки на специалната награда на Хера , връчвана на най-женския екипаж в памет на Гана Конончук, учредена след смъртта ѝ през 2024 г. Въпреки..