Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България е една от 29-те държави в света, които взимат решения за бъдещето на Антарктика

Проф. Христо Пимпирев
Снимка: БАИ

Научните предизвикателства в Антарктика са във фокуса на конференция, която ще се състои на 30 октомври 2024 г., във Френския културен институт. Събитието „Научни предизвикателства в Антарктика. Опитът на българските и френските полярни експедиции“ ще ни запознае със суровия живот на този континент, а представили на различни държави ще разкажат за сътрудничеството си.

„Сътрудничеството е изключително важно, без него Антарктика нямаше въобще да бъде изучавана. Това е континентът с най-суровите условия. Животът е само по крайбрежието, покрай океана, въпреки че и той е доста негостоприемен“, каза пред Радио София проф. Христо Пимпирев.

Проф. Христо Пимпирев

Антарктика е континент по-голям от Европа. Около 10 000 души всяка година пристигат на него през лятото, когато температурата е между 0° и -20°. Зимата обаче остават само около 2000 души, които изучават континента, при температура до минус 89 градуса. При тези сурови условия сътрудничеството е от изключителна важност, посочи проф. Пимпирев и даде пример за добрата работа не само с испанските и френските изследователи, но и с всички други нации, които изучават Ледения континент.

„Французите изследват континента, когато нас ни е нямало на картата на света, ние сме били в пределите на Османската империя. Изключително съм щастлив, че имаме тези контакти с нашите френски полярни приятели. Те са изследвали както Антарктика така и Арктика и Гренландия. Това са полюсите на света, най-недостъпните места на Земята“, сподели проф. Христо Пимпирев.

Той разказа историята за френския капитан Шарко, който задоволил всичките си прищевки в Париж, решава с кораб да отиде в Антарктика. След като му омръзнало всички да го питат защо отива там, той кръстил кораба си „Pourquoi pas” (Защо не).

„Французите освен полюсите изследват и дълбините на океаните. Ние вече се включихме и сме на морската карта на света с нашия научно-изследователски кораб. Досега бяхме една вътрешноконтинентална държава. Каквото и да си говорим , Черно море е полу-езеро. Сега с кораба изследваме океана, животът е произлязал от океана. Той ще ни храни в бъдеще. Именно Антарктика и полярните ни изследвания доведоха ние да излезем от нашето полу-езеро“, посочи проф. Пимпирев.

Той добави, че предстоящото събитие във Френския културен институт е насочено към широката публика.

„Хората трябва да разберат, че това, което правим, не е да си задоволяваме научното любопитство. Това го правим за страната ни, за бъдещето. По този начин ние изследваме 1/10 част от нашата планета, прекосяваме океаните, включваме се в изследването на океаните. Една уважавана нация сме“, каза проф. Христо Пимпирев.

Той добави, че предстои експедиция, в която българските изследователи ще заведат на Антарктика първата гръцка експедиция. На българския кораб ще се качат и двама учени от Обединените арабски емирства и ще бъдат първите хора от Близкия изток, които ще стъпят на Антарктика.

България е една от уважаваните държави не само в Европа, но и в света като полярна нация, добави проф. Пимпирев. Страната ни е част от 29-те държави, наред с Япония, Китай, Русия, САЩ и всички големи европейски държави, които управляват Антарктика и взимат решенията за бъдещето на Ледения континент.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Български Антарктически институт и Софийски университет "Св. Климент Охридски"

По публикацията работи: Полина Начева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Невена Николова и Данаил Конов

Невена Николова и Данаил Конов пред и зад микрофон

Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..

публикувано на 16.02.25 в 12:00

Кукленият театър бе най-подходящ за мен

Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.

публикувано на 16.02.25 в 11:20
Мирослав Цеков

Нерешените проблеми в младежката политика се превръщат в проблеми на цялото общество

Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..

публикувано на 16.02.25 в 10:38

За пети път "Станция Иновация" в АУБ

Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..

публикувано на 16.02.25 в 10:03
Темз Арабаджиева и Антон Биров

Кажи ми какво четеш за да ти кажа кой си

В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората?  Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..

публикувано на 15.02.25 в 20:00
Борис Илиев

Учениците с удоволствие четат Оруел

Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас?  Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..

публикувано на 15.02.25 в 19:35

Историята оживява - Боян Трайков, предаване първо и второ

Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..

публикувано на 15.02.25 в 16:00