В чешкия град Острава в момента се строи нов комплекс с концертна зала с 1300 места, зала за театрални представления, камерна зала, образователен център, зала за конференции и звукозаписно студио. Идеята е тя да помогне за трансформацията на региона, който е един от 96-те в Европейския съюз, получаващи финансиране в рамките на Фонда за справедлив преход (Just Transition Fund – JTF). 21 милиона евро са предоставени от Европейската комисия по JTF, a Европейската инвестиционна банка отпуска заем на стойност 84 милиона евро. Градската управа заедно с хората в Острава са сметнали, че такава зала за различни културни и образователни събития ще промени живота в града, ще спомогне за диверсификацията на икономиката на региона Моравия – Силезия, така че да не се разчита само на въглищата. Мините в самата Острава за затворени още през 1990, но в околностите има такива, които са важни за индустрията и днес. Но образът, който искат да градят, ще бъде различен.
Концертната зала ще бъде създадена по най-високите стандарти, поканен е американски архитект, който е водещ в тази сфера, самата сграда ще бъде и „зелена“, с инсталирани 392 соларни панела и свързана с геотермални извори за отопление.
Острава се намира в източната част на Чехия, близо до границите с Полша и Словакия, населението на града е около 300 000 души, но с околните сателитни градчета достига близо милион. По време на Европейската седмица на градовете и регионите в Брюксел разговарях с Рихард Верес, кмет на един от най-големите райони на Острава – Силезия Острава, който от две години е делегат в Европейския комитет на регионите. Ето какво разказа той специално за Радио София:
„Острава има сериозно индустриално наследство, но към днешна дата е трудно да бъдем конкурентноспособни, защото много хора напуснаха региона. Затова сега главната ни цел е да задържим младите, сериозно работещите и талантливи млади хора, да направим региона атрактивен за тях, Острава да бъде град близък до хората, близък до природата и близък до света.
Ние обожаваме културата в нашия град и имаме големи проекти в тази сфера. Най-амбициозният от тях, най-мащабния е построяването на нова концертна зала, за което сме ангажирали прочутия като един от най-добрите в тази сфера, манхатънския архитект Стивън Хол. Това е един ключов проект за бъдещето на нашия град, защото ние може да имаме добри пътища и инфраструктура, но за да задържиш младите и образовани хора, трябва и култура.
Има пари от бюджета на нашия град, използвахме също средствата от Justtransitionfund (Механизма за справедлив преход), който е точно за това – за трансформацията на минните региони, ние правим трансформация към културата на бъдещето. За да съберем необходимите средства за залата, използвахме и финансовите инструменти на Европейската инвестиционна банка. Да, ние имаме и проекти с сферата на иновациите и индустриите, защото е важно да се създават нови работни места, но трябва да има културни забавления и преживявания за хората – в това вярваме, така и създаваме бъдещето на Острава. Строителството на новата концертна зала вече е в ход, като предвиждаме официалното й откриване да е през 2027 година.“
Как реагираха хората в Острава, какви са коментарите им?
Ние имаме план за развитието на целия град, подробен план и за всеки елемент от него търсим гражданското участие. Хората на Острава участваха активно в създаването на този план и всичко в него, включително и построяването на нова концертна зала, са съгласувани с тях. Оказа се, че именно културата е една от сферите, в които хората искат повече проекти, както и в спорта, защото работят много усърдно и искат да имат качествена почивка и балансът между работа и забавлението в много важен.
А каква е ситуацията с мините?
Всички мини в Острава бяха затворени през 1990. Има все още немалко въглищни мини около Острава и Тарбина, които все още функционират, но ние имаме много индустриално производство, предприятия за стомана и мед. Затова едно от големите предизвикателства пред нас е да пазим и щадим природата. Ще запазим тези предприятия, но те се нуждаят от модернизиране – в процесите на производство и в крайния отпечатък.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..