Ново изследване, водено от природозащитната организация WWF, сочи, че жизненоважните услуги, с които дивата природа осигурява ежедневния ни живот, не получават нужното обществено внимание.
Експертите предупреждават, че този пропуск може да има пагубни последствия както върху околната среда, така и върху нас – хората.
Изследването, публикувано в първия брой на сп. "Nature Reviews Biodiversity", показва, че концепцията за приноса на природата в нашето ежедневие и икономика е приета от науката, бизнеса и политиката. Но според нея защитата на дадено местообитание или екосистема автоматично би запазила ползите от природата, на които разчитаме в нашия живот.
От голямо значение са също животинските видове, многобройните роли, които те играят за това да получим съответната екосистемна услуга.
От 18-те категории ползи, определени от Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), изследването установи, че най-малко 12 се поддържат пряко от дивата природа.
Те варират от материални – като храна, вода, поминък от риба или дивеч – до нематериални, като екотуризъм, рехабилитация и чувство на удоволствие от досега с природата.
Учените напомнят, че заобикалящата ни среда има също и критична роля в регулирането на процесите в екосистемите.
Едни от най-важните сред тях са: контрол на отношенията между хищници и плячка, опрашване на растенията, разпръскване на семена, както и намаляване на риска от различни заболявания.
Според последният доклад “Жива планета“ на WWF наблюдаваните популации на гръбначни животни са се свили средно със 73% от 1970 г. насам, коментира Нада Тошева, ръководител на програма „Опазване на видове“ във WWF България. Според нея, тези цифри демонстрират загуба на генетично разнообразие, което отслабва устойчивостта на дивата природа срещу изменението на климата, болестите и загубата на местообитания.
Намаляването на броя на отделните животни или растения може да разстрои цели екосистеми, което да генерира неприятни последици за хората и икономиките.
По темата разговаряхме с Александър Дуцов, старши експерт в програма "Опазване на видове" във WWF.
"Както знаете, абсолютно всички ние дишаме. Но като цяло единствените, които превръщат въглеродния двуокис в кислород, от който всички останали живи организми имат нужда, са зелените растения, които съдържат хлорофил.
Това е една елементарно представена екосистемна услуга – тоест, колкото повече зелени растения има, толкова повече въздухът ще бъде пречистен и ще има повече кислород в него, от който ние всички имаме нужда, за да живеем", посочи той.
Еко системата е в много крехък баланс, природата като цяло има доста добри способности на възстановяване, но и те имат някакъв лимит, подчерта Дуцов.
6 от споменатите вече 18 категории екисистемни услуги, са така наречените емоционални такива. Например, хората са склонни да платят много повече, когато ходят на почивка, ако през прозореца си виждат море или гора, отколкото бетонен пейзаж, биха предпочели да почиват на места, където има чиста природа и чисто море.
Как защитените територии допринасят за опазването на екосистемните услуги и какви са предизвикателствата пред тяхното управление - чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно