"Бу и Фу и странното нещо на дървото" - за бухалите и децата без умаления, но с умиление

Писател, радиоводещ и сценарист на филми, сериали и театрални постановки, отскоро автор и на книги за деца, преди всичко баща и едно е ясно – харесва му да разнищва отношенията между деца и родители, децата и света около тях. Това е описанието в първата му детска книга "Бу и Фу и странното нещо на дървото“. История, в която става въпрос за бухали.

"Винаги има нещо загадъчно, както в търсенето на интересни герои и образи, затова се спрях на бухалите, защото има нещо загадъчно в тях, което ги отличава от другите и ти се иска да ги опознаеш и да разбереш повече за тях. Още от училище ме привличат като същества, които са хем много близо, хем са непознати. От една срана загадъчни с това, че живеят през нощта, по-активни са повечето от тях и наистина около тях витае някаква мистерия“, разкри писателят.

Според него бухалите са интересни с начина, по който общуват помежду си.

В глава от книгата си, той описва, че бухалите могат да въртят главата си във всички посоки, в 270 градуса завъртане, ушите им са малко чудновато криви, но пък са ефектно ефективни – несиметрично разположени, но могат да чуват едновременно шум от различни посоки.

Ако видите сова или бухал да пият вода – проверете пак, възможно е просто да си взимат вана, защото почти никога не пият вода, а набавят необходимата хидратация от плячката си, разкриват интересните истории за бухали, но всъщност, Бу и Фу откриват нещо интересно на дървото…

"Човек си мисли, че когато е писал толкова много в определена посока, като сценарии на филми, а хората около мен отдавна масово издават книги, винаги съм свързвал това, като форма на изява с някаква суета, понякога, казвал съм си, защо трябва да има още една история, още една книга, при положение, че има световна памет, култура и изкаство? И в един момент историята излезе, появи се на този свят и тя започна да въвлича хора, а аз дори не съм участвал в това“, коментира авторът.

Написва приказката преди години и я предоставя на приятели психолози, които се занимават с деца.

"Които споделиха, че има нещо в общуването между двамата герои – Бу и Фу, което много помага в общуването с деца. И за себе си открих това – детето много по-лесно общува чрез герой, който е хипотетичен, ти си го измислил и му го представяш, отколкото с теб, като родител или възрастен. Защото децата имат интуиция да усещат опита за контрол и влияние на възрастния. И когато им задаваме въпроси през себе си, през родителския глас или поглед, това ги натоварва с очакване – да ни отговорят както ние искаме или с напрежението да не ни отговорят изобщо“, изтъкна писателят.

Приказка, която не отговаря на шаблоните

"Много съм се страхувал да пиша за деца със езика на умален човек. Всъщност, писането за деца е много директно и искрено, на езика на който ти общуваш. Иначе ги лъжеш, ако почнеш с умаленията, инфантилизирането на езика, те няма да ти повярват“, разкрива авторът.

Илюстрациите в книгата „Бу и Фу и странното нещо на дървото“ са на Боб Клисурски. Книгата вече е в продажба, може да се намери в книжартниците и да се поръча онлайн.

Още за драматургията, за писането на сценарии за кино и сериали, и погледът на сценариста към процесите в света в момента, чуйте от разговора на Даниел Ненчев с Георги Иванов.