Като част от ЕС България трябва да следва посоката на зелена трансформация, която се случва на Стария континент през последните години. А иновациите са именно един от най-важните стълбове, заедно с декарбонизацията и сигурността, повишаващи конкурентноспособността на европейската икономика.
Насочен към развитието на средата на зелените иновации у нас, доклад, озаглавен като "Компас към просперитет", съдържащ над 200 идеи, подпомага този процес. Създаден от платформата move.bg с участието на над 40 водещи експерти, той обхваща пет основни направления, свързани със зелената трансформация и общественото развитие: демокрация, образование, икономика, общини и финанси.
А на днешната кръгла маса, посветена на възможностите за развитие на България за устойчиво бъдеще, подчинено на климатичните изменения, се коментира нуждата от сътрудничество на всички нива - държавно, общинско, бизнес сектор и НПО.
Депутатът от ПП-ДБ и бивш министър на икономиката и индустрията Богдан Богданов припомни, че това може да се случи с координационен механизъм, а такъв е идеята за създаването на национална програма, която да определи приоритетни индустриални терени. Той допълни, че е важно да се създават и международни партньорства, които освен да диверсифицират риска, ще позволят и достъп до ресурси и технологии, които до момента Европа не е определяла като приоритетни.
Според Радослава Масларска, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), моделът за иновации и стимулиране на икономиката също минава през публично-частното партньорство, но и през зелените облигации.
70% от ограничаването на парниковите емисии зависят от общините, а 90% от мерките за ограничаването им, също са отговорност на местната власт. Това коментира основателят и председател на борда на MOVE.BG Саша Безуханова.
Нуждата от стратегически решения, синхрон и целенасочени инвестиции, са ключови за общините, когато говорим за прокарването на зелени идеи и проекти. Важно е обаче да разберем, че не може да разчитаме постоянно на европейските средства, подчерта Яна Дочева, ръководител екип „Стратегическо развитие на общините“ в Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ). Тя добави ,че подкрепя създаването на иновационен фонд, който да представя възможност на научните среди да подкрепят развитието на иновациите в общините.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..