Едната форма предполага една и съща пропорция на минималното заплащане спрямо средното за всички европейски страни, независимо от нивото на икономическото и социално развитие. Тя кореспондира с концепцията на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс, който предлага това да бъде фиксирано на 60% от медианната заплата.

По-мекият вариант на този подход е предложеният от френския президент Еманюел Макрон, а именно - европейски механизъм за определяне на минималното заплащане, без да влиза в детайли за начина, по който той ще функционира.

Най-твърдият от трите варианта, подкрепян предимно от крайнолеви кандидати, налага едно и също твърдо равнище на минималната заплата за целия блок.

„Засега знаем прекалено малко относно какво наистина се крие зад предложенията за европейска минимална заплата, най-вече понеже тя е по-скоро политически слоган, отколкото реално политическо предложение“, обобщи Адриан Николов. По думите му е видимо, че тя крие рискове от загуба на националния суверенитет и опасности от смекчаване на конкуренцията, особено за Източна Европа“, обобщи Николов.