Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музеят в Хисаря е притегателен център за туристите

Снимка: Кристина Русева


Етнографско-алхеологическият музей в Хисаря е притегателно място за гостите и туристите на градчето. Първите данни за живот по тези земи са от края на 6-тото, началото на 5-тото хилядолетие преди Христа. В основата са минералните извори, които привличат хората и ту животът присъства почти без прекъсване до наши дни и те винаги са били използвани от всички цивилизации за поселищен живот и за лечение.  Мекият климат и балнеолечението помагат  този регион да се слави като регион на здравето. „е случайно и местната църква има за патрон Св. Панталеймон, който е известен лечител. Всичко от древността до наши дни е подчинено на „здравето и водата“, разказва директорът на музей доц. д-рМитко Маджаров

 Разкопките, проведени в последните години на римските терми дават интересни сведения за историята на селището. През 135-136 г. селището около минералните извори е било определено за домен,  т.е императорско владение от времето на император Хадриан, гласи един надпис. Селището по това време е било под егидата на императора. През 3 в. прераства в град и е наречен на император Диоклециан - Диоклецианополис. Предполага се, че селището се е простирало на 300 дка, обградени от крепостна стена с дължина  2 327 м. с дебелина  3 м.  В горната й част е била използвана за една непрекъсната бойна площадка. Целта е да е охранява територията около минералните извори. "Имало е 4 порти.  Известната порта „Камилите“ не е била на това място от самото начало, построяват я тук едва  през втората половина на 4-ти в. Тя представлява апогея на римската фортификация през римската и късноантичната епоха," продължава разходката в историята на градчето д-р Маджаров.  А около крепостната стена е имало и квартали. Тук са открити някои от най-ранните християнски базилики, когато християнството се признава през 4-ти в. за официална религия – всеки квартал е имал своя квартална базилика.

  Разкопките показват, че Диоклецианополис е бил много известен в античността. На лечение тук са идвали хора от всички краища на Римската империя. Има надпис, който съобщава, че“ Север, син на Амоний е направил оброк на трите нимфи“. Първото име е типично римско, но второто е с източен произход. През късната античност – от 4-6 в. в пътеводителя на Херокъл  се споменават 5 големи града в Тракия – Филипополис, Берое, Диоклеционополис,  Диосполис и Севастополис. И винаги на трето място във всички епархийски списъци, където се изброяват  епископите на Диоклецианополис  като участници във вселенските съброи, градът е винаги на трето място. Това е доказателство, че той е бил третият по големина и значение град в тракийските провинции на римската империя.

  Добре запазена лъвска каменна глава, открита в една от термите е изложена във витрините на музея. Била е поставена на някаква чешма, а по-късно по времето на ранното християнство е била свалена като езически символ. Но тя символизира за древните лечебната сила на водата в Хисаря, които я сравняват със силата на лъва, като най-силното животно в природата. Оброчните плочки от 2 в.с надписи  са сред другите ценни находки, намерени при разкопките са изключително ценни за учените, защото носят много важна информация за имената на местни владетели, лекували се тук хора, за тяхната социална принадлежност. "Едната от тях съдържа името на „Флавия  Хеони“  преведено на гръцки, означава „Снежна Флавия“, което подсказва, че в чест на нейното излекуване е поставен този надпис. Има монети от 1-2 в., намерени в термите, сечени в по-голямата си част в монетарницата на Филипопол, някои от тях са сечени в Хадрианопол.  Повечето от тях са бронзови, но има и доста сребърни и по-малко златни номинали", обобщава историкът.

  Основните експозиции, които  са подредени са „Археология“, „Етнография“, лапидариума в двора на музея и две зали за гостуващи изложби.  Музеят съхранява 6-7 000 фондови единици. В туристическия информационен център се прави и туристическата атракция за туристите с добавена реалност „На кафе с Иван Вазов“. Където хората си правят снимка с патриарха на българската литература.

Интерестният разказ на директора на Етнографско-археологическия музей в Хисаря  доц. д-р Митко Маджаров чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Маестро Ивайло Кринчев

Звукът на диригента е тишината

От  9 до 17 септември 2024 г. Държавна опера-Стара Загора организира за 12-ти пореден път Международен майсторския клас по оперно дирижиране. Р ъководител  е проф. Ивайло Кринчев – главен диригент на операта. Той работи с шестима млади диригенти и ги..

публикувано на 12.09.24 в 12:03

Кукленият театър в Сливен открива новият театрален сезон в неделя

Кукленият театър  в Сливен открива новият театрален сезон Актьорите и творческият състав на Държавния куклен театър в Сливен  ще открият новия театрален сезон  със спектакъла "Маугли" по Ръдиард Киплинг. Деца и възрастни ще съпреживеят забавната..

публикувано на 12.09.24 в 11:24
Снимката е илюстративна

200 години от издаването на „Рибния буквар“ отбелязват с ново издание на първата българска илюстрована светска книга

По случай 200 години от първото издание на „Буквар с различни поучения“ (известен и като „Рибния буквар“) Сдружение "Българска история" пусна юбилейно луксозно издание на най-популярния труд на д-р Петър Берон. Това е първият учебник, написан на..

публикувано на 11.09.24 в 15:50

Изложбата "Радост, тъга и надежда" представя в Казанлък 25 български илюстратори на детски книги

Детски илюстрации гостуват в Казанлък с изложбата "Радост, тъга и надежда". Официалното отриване е на 10 септември от 18:00 ч. в Художествената галерия.  Селекцията от илюстрации е направена специално за 61-ия Панаир на детската книга в италианския..

публикувано на 10.09.24 в 16:53

Общинският духов оркестър свири Верди в есенния концерт

Утре от 19.00 часа на сцената на Културен център  „Стара Загора“ Общински духов оркестър Стара Загора и струнен състав „Ars nova“ са подготвили концерт за жителите и гостите на града. 18-те изпълнители са носители на множество национални и..

публикувано на 10.09.24 в 16:04

„Улиците на Стара Загора“ – за година вече малка общност

От малка страничка в социалните мрежи „Улиците на Стара Загора“ за една година се превърнаха в малка общност с общи идеи, размисли, истории. Във фейсбук последователите вече наброяват около 7000 души, разказва по повод годишнината си Ивайло Аврамов,..

публикувано на 09.09.24 в 13:08
Христо Стоянов

Христо Стоянов живее в лавината на думите

Христо Стоянов не се побира в рамки . Писател, журналист, драматург, преводач, колекционер, дарител, общественик, човек сбогувал се с писането на стихове, но не и с поезията. През май 2019 година завеща на родното си Габрово колекцията си от над..

публикувано на 08.09.24 в 15:35

Фестивалът за улични изкуства 6Fest ще има пътуващи издания в София, Стара Загора и Бургас

Фестивалът за улични изкуства 6Fest ще има пътуващи издания в три нови града – София (14 септември), Стара Загора (20 – 21 септември) и Бургас (11 – 12 октомври), съобщават организаторите. „Още от втората ни фестивална година се роди мечтата 6Fest да..

публикувано на 07.09.24 в 16:49

"Антична реалност" на доброволния отшелник Светлин Стоев

В залата за временни експозиции на Художествена галерия – Стара Загора е представена изложбата „АНТИЧНА РЕАЛНОСТ” с живописни произведения и пластики на старозагорския художник Светлин Стоев (1966 – 2024). Творбите са създадени през последните няколко..

публикувано на 06.09.24 в 17:30

"Отдавна знам" - четиридесет и първата песен от "Пеещи артисти" (видео)

Представяме четиридесет и първата песен от музикалната колекция „Пеещи артисти“, която вече е в ефир. В „Отдавна знам“ за първи път и като изпълнител влиза един от двигателите на проекта Момчил Колев, заедно с младата певица Майя Йорданова. Автор..

публикувано на 06.09.24 в 10:45