Бирата е една от най-древните напитки, произвеждани от хората. Напоследък се появяват все повече артефакти и научни публикации, че пивото е може би първата алкохолна напитка, позната на човечеството. Със сигурност днес тя е третата най-популярна напитка в света след водата и чая и това съвсем не е случайно. А интересът към нея е много по-широк от директната ѝ консумация.

Предоставени от Съюза на пивоварите в България (СПБ) резултати от европейско изследване показват, че за съвременните почитатели на пивото най-важни са не само качеството на напитката и нейното многообразие от вкусове, а и нейната история, стилове на варене, характеристики и култура на консумация. Тези твърдения в голяма степен са валидни и за възприемането на пенливата напитка от българските потребители. 85% отдават значение на многообразието от вкусове на пивото – 93 точки от 100 възможни, следвани от многовековната история на бирата – 91 точки, а на трето място – с 88 точки българите поставят автентичните съставки и качество на напитката.

Как се е зародила страстта към тази напитка, която днес наричаме пиво, е предмет, който занимава учените по света. Още повече, че миналото и еволюцията ѝ крият много интересни факти. Един от най-любопитните от тях е, че древната жажда за бира може да е вдъхновила съзнателното отглеждане на определени растения и така да е възникнало земеделието.

Неотдавна изследователи от Станфорд откриха в пещера на територията на днешен Израел най-старите археологически доказателства за варенето на бира, датирани на 13 000 години. Находката е на каменни хаванчета, в които са намерени остатъци от нишесте и микроскопични растителни частици, известни като фитолит. Те са типични при превръщането на пшеницата и ечемика в алкохол. Тези находки за най-ранните пивоварни раздвижват стар дебат: Какво е било първо, бирата или хлябът? Най-древните останки от хляб до момента са открити в Източна Йордания и вероятно са на ,,възраст“ между 11 600 и 14 600 години.

Откриването на древни пивоварни практики подкрепя хипотезата, че в някои региони напитката, която е предшественик на днешната бира, може да е била главна мотивация за отглеждане на зърнени култури ида стои в основата на зараждането на земеделието. Изследователите смятат, че хората, населявали тогава древните земи Леванта, така наречените натуфианци, са варили пиво за ритуалните празници, на които са почитали мъртвите. Те водели уседнал начин на живот, строили зърнохранилища-хамбари и добре познавали и ползвали правия сърп, хромела и чукалката, като основни земеделски сечива.

Резултатите от анализите показват, че натуфианците са използвали най-малко седем растителни вида - пшеница, ечемик, овес, бобови растения и ликови влакна като лен. Опаковали растителните храни, включително малцовата пшеница и ечемик, в контейнери от влакна и ги съхраняваха в хавани от камъни. Те са използвали хаванчетата за счукване и готвене на растителни храни, както и варене на бира на основата на пшеница и ечемик.

„Това откритие показва, че производството на пиво не е непременно резултат от излишък от селскостопанска продукция, а е разработено за ритуални цели и духовни нужди, поне до известна степен преди селското стопанство“, казва Ли Лиу, ръководителката на екипа и професор по археология в Станфорд. Ферментиралите алкохолни напитки са играли централна роля в празненствата и социалните събития в миналите селскостопански и градски общества по целия свят, но произходът на съответните сложни технологии остава неуловим. Отдавна се спекулира, че жаждата за бира може да е била стимулът зад ,,опитомяването“ на зърнените култури, което е довело до голяма социално-технологична промяна в човешката история.

Древната бира е извървяла дълъг път - от глинен съд с ечемична каша, за да стигне до мястото, където е днес - кристално бистра, приятно горчива, студена, газирана и освежаваща напитка. Все по-често пивоварството се възприема като симбиоза между наука и изкуство, а по-смелите дори твърдят, че е магическа трансформация, заради сложните процеси  в технологията на бирата. Именно благодарение на съчетанието между традиции и иновации, както и на уменията на майсторите-пивовари, можем да се наслаждаваме на изобилие от марки и асортименти пиво, да експериментираме и да отпиваме от многообразието на над 120 регистрирани в Европа стилове.

Към днешна дата в България вече също се предлагат стотици марки и десетки видове бира. През последните години прави впечатление, че силно нараства и възприемането на пивото като напитка, подходяща за всякакви поводи и за всеки потребител.