Малка паметна плоча в село Змейово напомня, че тъкмо китното селце е родното място на най-малкият доброволец  в състава на Българската армия. Но, според някои изследователи - и в света.  

Кой е той? И каква е неговата история - разказваме в истории под Липите. 

Годината е 1905. Тогава в семейството на Александър Костов от село Змейово се ражда син. Кръщават го Никола. Когато избухва Първата световна война, Никола е само на десет години. Баща му е мобилизиран и заедно с 56-те резервистки полк мъжете поемат поемат към македонския фронт. Но се оказва, че с тях във влака успява да се качи още един десетгодишен пътник – синът на Александър Никола.  Момчето успява да се скрие толкова добре, че го откриват, едва когато влакът  вече е стигнал фронта.  

На първа линия на военните събития, на малкия Никола са повечери санитарни отговорности, но и не само – защото бил много подвижен и бързо подвижен,  на Никола поверили и отговорната мисия да разнася муниции до окопите на войниците. 

Цели две години прекарва на фронтовата линия малкият доброволец. А вестта за момчето, което не се бои от свистенето на куршумите,  стига и до Цар Фердинанд. Със специална царска заповед Никола е върнат обратно в родния край. За да започне да учи в казанлъшкото педагогическо училище на държавни разноски. 

Никола Костов завършва педагогическото училище. Завръща се в родното Змейово и преподава в местното училище. Доживява до дълбока старост, уважаван от местните хора. А снимка на дете с униформа, която се пази в Регионалния исторически муцей в Стара Загора и до днес разказва историята на малкия доброволец. В родното му Змейово по предложение на кмета Стоян Трифонов вече има улица на името на Никола Костов