Кенгуру-грижата се използва за първи път в Богота, Колумбия през 1978 година по идея на д-р Едгар Рей Санабрия. Причината е липса на оборудване, кувьози и леглова база. Така лекарите решават да използват за спасяване на недоносените това, което е най-близо и лесно, а същевременно предлага възможно най-добрите условия – а именно, майчините обятия. Кенгуру-грижата се нарича още “утроба извън тялото”.

Многобройни проучвания, в продължение на повече от две десетилетия са показали, че това, което сега е известно като кенгуру-грижа, е най-доброто дори за доносените деца, но за недоносените важи с пълна сила. Когато са отделени от майките си, жизнените показатели на бебетата показват, че са в опасност (дишане, сърдечна честота, температура, нива на хормоните и др. не са стабилни), но когато са с майките си, бебетата започват да нормализират показателите си.

Майките били инструктирани да държат бебетата върху гърдите си 24 часа в денонощието, да спят заедно с тях, да им дават да сучат, когато поискат и да им говорят нежно. Резултатите били впечатляващи като много бебета оцелявали и се справяли с преждевременната адаптация сравнително бързо. Към днешна дата според проучванията 82 % от неонатологичните отделения в САЩ използват този метод.