Снежана Маринова споделя, че не знае точния брой в колекцията си, но със сигурност са над 600. Разказва, че източниците са различни.

"Понякога ги купувам от антиквари или ми ги подаряват. Най-тъжно ми е когато самите наследници ми подаряват това, което е останало от техните баба и дядо. Понякога ми става неудобно, че трябва да съхранявам аз семейната история на някоя фамилия. Но по-добре така, защото така ще остане за града, а иначе има опасност да отиде в кофата, както за съжаление се случва“, разказва Маринова.

По думите й стойността на картичките и снимките не е в парите, които струват или е дала за тях, а в историите, които разказват снимките и текстовете на картичките.

„Имаше например едни текстове между близки младеж и девойка. Има и любопитни текстове на картички, на които пишат колко е красива Стара Загора. Особено един текст, на който се възхищават на хората в Стара Загора и колко красиви момичета има“, разказва Снежана Маринова.

Последната картичка получава от приятелка от Германия, тя показва една от малките централни улички край джамията на Стара Загора.

През март тази година Снежана Маринова беше удостоена и с „Почетен знак на Стара Загора".