Днес жителите на старозагорското село Казанка и кметицата Елка Михайлова  се вълнуват от неочакваното завръщане на една реликва в селото…  За историята  с щастлив край разказва Динко Михайлов, който върна на своите съселяни специално отлятата за местното „Основно народно училище“ бронзова камбана.

  „Мой приятел прави  ментални конструкции и при една частна поръчка, вижда в двора на клиента камбаната, на която разчита името – „Казанка“. Той знае, че съм от Казанка и разбира, че това може да е нещо ценно за мен. Вместо да му платят за услугата, поискал от собственика да му подари камбаната. Когато се обади, че иска да се видим, не спомена какъв е поводът, но заради заетостта ми - близо месец се разминавахме. Накрая ми прати снимки…Като ги видях, веднага запалих колата“ , разказва  Динко Михайлов.

  На реликвата е отбелязана годината 1933 г, гр. Пловдив и,  че е дар от църковното настоятелство и имената на Петко и Радка Спасови.

  Развълнуван и невярващ на късмета си да намери 90-годишната камбана, която тежи петдесетина килограма, младият мъж потърсил дядо Стойчо Кънев, който е като неписаната книга, живата история на Казанка и знае много факти, събития и хора от миналото му. Възрастният човек му разказал, че със звън от камбана на дървена поставка,  събирали всяко утро учениците. А имената на дарителите „ Петко и Радка Спасови“ – това е семейството на местния учител, който дошъл от с. Крън и си купил къща в Казанка. Когато през 1975 г. станало преобразуването на училището в детска градина, незнайно къде изчезнала и училищната камбана.

  Видяла камбаната, кметицата на Казанка – Елка Михайлова, която е известна с любовта към родния край, историята и традициите на селото, се свързала с някогашния домакин на училището. Жената също потвърдила, че от 1975 г. училищната камбана никой не знае къде е била „прибрана“…

 Днес хората, заедно с кметицата и отец Евгени, който  служи в църквата "Света Троица" в селото трябва да  решат каква ще е съдбата на 90-годишната камбана, за да се чува отново звънът й.

  Тази история с щастлив край,  свързва един от героите в нея с големите надежди на жителите и кметицата на старозагорското село Казанка, че къщата на ботевия четник - Стоян войвода – Стоян Димов Терзиев, ще бъде спасена след дълги опити за идните поколения.  Защо?

Чуйте подробностите от  Динко Михайлов в звуковия файл: