През последните години се наблюдава тенденция за завръщане на интереса към българските традиции и обредни символи. Шевиците и автентичните ритуали добиват все по-голяма популярност и се превръщат в желано присъствие по лични празници и сватбени тържества. 

Това потвърждава и Юлия Колева, която изработва персонализирани бродирани подаръци. Сред най-търсените от продуктовото й портфолио са тези с шевици и сватбените байраци. 

В миналото байракът е бил символ на младите и на техните родове. На върха се слагало сватбена китка и се закрепяла ябълка, дюля, а понякога и кръст.  Ако знамето е момково, се закачало парче от пояс или червена кърпа. А за моминото знаме – бяла забрадка или просто бяло парче плат. Дървото, от което се отсичал пръта за байрака, трябвало да е зелено, здраво и плодно, за да бъде това и в бъдещето семейство. С двете знамена тръгвали двата рода и когато се срещнели, се сливали в едно, тогава се сгодявали младите и се вдигала сватбата. 

В наши дни подобна традиция трудно би се спазвала, но желанието да се развее байрак, везан с имената на младоженците или лично послание, предизвиква емоция, която се помни дълго от всички гости.

"Еуфорията е голяма, когато се държи подобен байрак, поне така споделят всички семейства, на които съм изпълнила подобна поръчка. Идеите са понякога от тях, друг път мои, но крайния резултат винаги е усмивката, която съпътства празника им. За две години съм ушила над 700 байрака, и интересът не стихва" - сподели за Радио Стара Загора Юлия Колева. 

Какво е началото на тази история и как изглежда съхранената традиция - чуйте в прикачения звуков файл.