Живко Желязков завърши Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия с пълно отличие и бе изпратен от своите съученици на крака с бурни ръкопляскания.

 В семейството му никой, освен единият му дядо не се занимава със строителство. Като всеки ученик и Живко има любими предмети като българския език и историята, и такива, за които е полагал повече усилия и е отделял повече време за подготовка. Но според него всички усилия са си стрували. Училището награди своя  знаменосец и председател на Ученическия съвет за отличния успех с поредицата „Български хроники“ на поета-драматург и писател Стефан Цанев

 Не само в Деня на светите братя Кирил и Методий трябва да си спомняме за нашите учители, за онези, които са държали ръката ни за да се научим да изписваме буквите, смята младият мъж. За него е въпрос на чест и уважение на 24-ти май да поднесе цветя на всеки, свързан с буквите и словото, с образованието и изкуството. "Винаги ще бъда благодарен на всички свои учители и преподаватели, от които съм получил знанията си  и от всекиго съм взел по нещо. Завинаги ще бъда благодарен и на първата си учителка Заприна Петкова, която ме е научила на "а,бе".", признава Живко Желязков

  Пътят, по който ще продължи след средното си образование го води към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сферата, към  която се е насочил, е различна от строителството и архитектурата, но зрелостникът не пожела да уточни коя. Но със сигурност е избрал да учи и да се развива тук в България, защото дълг на всеки млад човек е да остави белег, диря след себе си в родната си страна. И един ден, когато съдбата избере точния момент, да се върне в родния си град...