„Фокусираме се в спорта защото виждаме че там, в лагера имат нужда да „отпуснат“ , да намерят силата, а и така откриваме таланта сред тях. Досега сме имали 9-10 турнира, в София, в Пловдив, тук в Стара Загора,  досега почти на всички сме били на първо място. И кой знае, може тъкмо от бежанците да се роди бъдеща звезда...

Само миналата година имаме четири медала, тази година имаме три, общо са седем.  В Южна Африка се организира първенство по футбол на малки вратички.  В нашия тим  имаме трима играчи, които вероятно ще са част от отбора на България“, разказва Яхия.

Всичко това става възможно благодарение на Фондация "Мисия Криле“, част от която е вече и Яхия. В организацията той работи като медиатор и преводач. А иначе 30 - годишният сириец отлично познава живота в бежанския лагер.  Защото преди 11 години той самият е бил бежанец.  От скоро е български гражданин и учи български език, за да го усъвършенства. 

„От два месеца вече съм гражданин на България. Избрах да остана тук, не да отида някъде другаде в Европа. Харесва ми държавата, природата,  има възможност,  има работа тук, няма какво да се лъжем.  Но трябва да се положат усилия, да започнеш езикови курсове, просто наготово не става. То и никъде не може да стане.

Защо реших да помагам на бежанците и на непридружени деца  – защото съм видял техния живот отвътре.  Бях  в лагера. Стояхме до 12 часа, излизахме навън само като обедна или като вечерна почивка  и това ни беше...  Познавам добре тази болка и знам колко може да вреди тя.  За 11 години нищо не се е променило. Затова реших да помогна на тези, които сега вървят по пътя, по който аз съм минал.  Да стане  по-лек, да имат повече причини да се чувстват полезни и нужни, да не губят вярата в себе си и да не се отказват.  Когато разбрах за Мисия Криле си казах, това е моето място.  Начините да помогнем са много – ще говоря за спорта в началото.

 Имаме и зала за фитнес – аз съм треньор, показвам  им как да тренират,  стая за шахмат – има много добри сирийци шахматисти. Даже двама от тях са били шампиони у дома.  Сега опитвам  да им уредя участие в някакъв турнир, но още не съм успял.  Имаме и  менторска програма всяка година.  Даваме сума на определена група и с тези пари те трябва да решат какво да направят, да го измислят.  Едни избират  да купят продукти и да приготвят храна за останалите, други пък – организират екскурзии, на които вземат непридружените деца.  

Правим и екоакции – миналата година хора от лагерите чистиха в Харманли. Ще продължим да го правим. Защото там, където живеем, трябва да е чисто. "