В деня, когато в България пристигат тленните останки на цар Фердинанд Сакскобургготски ще ви разкажем за посещенията му в Стара Загора. Фѐрдинанд I  е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година. Той е наследник на няколко големи царски фамилии – по линия на майка си Климентина  е наследник на френския трон, има по-близки или по-далечни роднински връзки с автро-унгарския и английския кралски двор, и с   всички управляващи династии по това време. Поема управлението на България, когато страната ни е в лоши отношения с освободителката си Русия.

   След като поел трона през лятото на 1877 г., през януари предприел обиколка за да опознае страната ни. Тогава за първи път посещава Стара Загора привеждал на княза, защото все още не знаел български.“ Към Фердинанд се приближила делегация от старозагорки, начело с жената на Атанас Илиев. Тя му връчила писмо с искане да бъдат освободени съпрузите им, които са противници на стамболовото управление. След няколко месеца мъжете са освободени.“, разказва историческите факти Райна Антонова от Регионалния исторически музей в Стара Загора.  

   Княз Фердинанд на няколко пъти преминава през града на липите. Първият път, когато преспива тук е през 1908 г.  Пристига в Стара Загора на 25-и септември от Казанлък, след като на 22.09.1908 г. е обявил Независимостта на България от Турция във Велико Търново. Новината за този важен политически акт пристига в Стара Загора още на обяд същия ден. Кметът Йовчо Хитров изпратил поздравителна телеграма  до Негово Величество цар Фердинанд. В нея оповестил решението на Градския съвет да кръсти Станционната градина на цар Фердинанд и да бъде поставен възпоменателен обелиск за събитието./ Което не се случило./

  Фердинанд е посрещнат с почести на входа от гр. Казанлък с тържествена арка и хляб и сол. Градът е празнично украсен с цветя и българския трикольор. Музикалното дружество „Кавал“ изпълнява химна „Шуми Марица“. Митрополит Методи Старозагорски отслужва молебен в храма „Св. Димитър“. За събитието спомени е оставил старозагорецът Иван Салабашев, министър на финансите в правителството на Александър Малинов.

  Вечерта в офицерското събрание във Военния клуб е дадена тържествена вечеря. Видният политик и общественик даскал Петър Иванов произнася реч, в която се обръща към Величеството с „Царю честити, а министрите нарича славни велеможи“, както е останало от средновековието“. Това ласкае Фердинанд, както и радушното посрещане от старозагорци, макар, че бялото вино не му харесва.

  Другото официално посещение на Фердинанд в Стара Загора е когато на 5.10.1912 г. в града на липите е обявено началото на Балканската война. Тогава той пристига предния ден. Посрещнат е тържествено от жителите на града. Вечер спи в царския си влак, а през деня за негова квартира е предоставен новопостроения дом на търговеца Анастас Хаджиангелов. Тази къща днес е известна като „Бухчевата къща“. В нея временно е монтиран телеграф за да се осъществява бързо връзката с командването на войската.

 „ На 5-и октомври сутринта митрополит Методи Старозагорски отслужва  тържествен молебен в присъствието на царя, синовете му – князете Борис и Кирил, българските генерали и министри, военни аташета и много старозагорци. След църковната служба цар Фердинанд чете Манифеста за обявяване на войната срещу Турция.“

  След това кортежът и шествието преминава през улиците „Цар Фердинанд“ – днешният „Цар Симеон Велики“ и „Цар Освободител“ – днешният бул. „Руски“ и стига до Димчевата къща / Димчевото здание, т.нар. „родилен дом“/.

 Там Негово Величество приема тържествения марш на 12-ти "Балкански пехотен полк“ под звуците на полковия оркестър и начело с полковото знаме. Войниците се отправят към Харманли, в посока на българо-турската граница.

   „Днес Военният клуб, Бухчевата къща / домът на Анастас Хаджиангелов/ и църквата „Въведение Богородично“ пазят спомените от посещенията на втория владетел от Третото българско царство в Стара Загора. За жалост старата сграда на старозагорската гара, на която е бил посрещан многократно, не е запазена.“, завършва разказа  си Райна Антонова.