Цветелина Стефанова е част от българската диаспора в Лондон. Родена е в София. Завършила е българска филология. Работила е като репортер, редактор и коректор в различни вестници в София и страната, като организатор в „Българска кинематография“, коректор в издателство, управител и галерист на галерия „Класика“ и др. Била е детегледачка в България, Швейцария, Мексико и Англия. От 2017 г. работи в Лондон като асистент на хора с физически увреждания и интелектуален дефицит.

Наскоро тя издаде първата си книга, наречена „Из разни светове“, която е сборник с писма до приятели. Цветелина казва за себе си, че пише откакто се помни и обича да споделя разни случки в писма до приятели или с дневници.

Така се ражда тази първа книга, подкрепена от издателство „Изток-Запад“.

В описанието на издателството за книгата четем: "Историите са дарени на авторката от нейните преживявания, а от своя страна тя ги подарява на читателите като израз на виталност, надежда и вяра."

Ина Николова прочете тази книга и помоли авторката Цветелина Стефанова да разкаже повече за нея. 

„Колкото повече остарявам, толкова повече усещам, че всеки човек си има свой свят и той се преплита със световете на другите. Понякога те са успоредни, понякога се конфронтират", казва Цветелина Стефанова.

"В книгата ми са събрани случки от моя живот като детегледачка в Швейцария, в Англия, в България, мои преживявания когато съм танцувала аржентинско танго на различни партита… Тези светове аз съм продължавала в съзнанието си и наживо повече от 10 години.

Нямах намерение да издавам книга, това са писма до мои приятели. И една от тези приятелки, четейки ги оттук-оттам, накуп, напред-назад, тя е преводач и каза: „Абе издай ги тези неща, повярвай ми, ще стане книга. Тя първа повярва в мен.“

Разговора им чуйте в звуковите файлове. 

Във втората част на интервюто с Ина Николова Цветелина Стефанова разказва за грижата, които тя полага и е полагала за грижите за хора в нужда.

„В България имаме много какво да научим от Англия по отношение на грижата за хора с интелектуални и физически затруднения, на възрастни хора, така че животът им и този на хората, които се грижат за тях, да се подобри. В моята книга съм се постарала да опиша с какви проблеми там се сблъскват хората, как никак не им е лесен животът и как никак не са мързеливи.

Това е много специфична професия – на гледача на уязвими хора - тя невинаги е свързана с физическа грижа. Има моменти, в които хората, на които аз съм обслужвала и съм им помагала в ежедневието ми, те са ми помагали обратно – да се ориентирам и да се организирам в една нова за мен среда.

Книгата ми, смятам, засяга много проблеми, но съм се опитала накратко да ги нахвърлям в много посоки. А синът ми каза: „Знаеш ли, майка ми, най-хубавото на книгата ти е, че тъкмо почнеш разказа, и той свършва“. Това много ме удовлетвори и зарадва.“