Случайна среща с младата фотографка Антония Генчева от с. Енина ми припомни историята на Потопената църква в яз. Жребчево, започнала през 1959 г. с решението за построяването му.  Със своите 25 000 декара, водното съоръжение  е сред  най-големите язовири в България, разположено по поречието на река Тунджа. За построяването му били потопени три села – Долни Паничарево, Жребчево и Запалня, където се намирала и църквата с патрон, покровителя на България -  св. Иван Рилски.Тя била построена през 1895 г. с даренията в пари, материали и труд на цялото село на най-високото място в Запалня.

   Жителите на селата са изселени с разрешението да вземат каквото могат като строителни материали освен покъщнината си през 1962 г. По-възрастните разказват, че част от олтара и църковната утвар са изнесени от хората от Запалня в с. Копринка и гр. Гурково, а камбаната на храма е отнесена в близкото градче Твърдица с обещанието - да бие всеки път, когато някой от с. Запалня напусне този свят. Жителите на Запалня спасили каквото могли, но не посмели да разрушат християнската светиня...

   Днес на  възвишение в близост до останките на църквата се намира изоставено гробище. Пред него с лице към яз. „Жребчево“ е поставена паметна плоча за потопеното село Запалня с надпис: "Село Запалня, заселено ХV в., изселено 1962 г."

   Припомням си тези факти, докато Антония ми разказва, че живее в китната Енина, но корените й са от прочутото с Потопената църква село Запалня и, че е внучка на последния му кмет - Добри Попов. От дете помни разказите за плодородните нивя и градините с праскови, че селото е имало пивница, мегдан и красива каменна църква, а хората му били много задружни. Живели мирно и сговорно българи и турци, християни и мюсюлмани. Казва, че знае, че името на селото идва от турски "азаплъ" - /но не знае какво означава/, което било побългарено в "запалня". Но си спомни името на последния свещеник на църквата - Драган Стойков, който венчал за последен път под покрива на хриситянската обител своя син - Стойко Стойков през 1963 г. Старецът дълго време отказвал да напусне разрушеното село и осиротялата църква, чиято история описал в книга по-късно. С усмивка и носталгия младата жена си припомня, че първите й спомени за селото със странно име, са от черно-белите снимки на нейния дядо с децата и роднините му, с летуването на палатки край пълноводния язовир, в чиито пълноводни води самотно се издигал останалия храм без покрив...

   Днес често се връща на това красиво място, което излъчва особена духовна енергия, където дори птиците притаяват гласове... А тя не може да се насити да го снима. Тук всеки кадър "се съобразява" със светлината от свещичките, които палят хората... Всеки път има много хора... "Имам усещането, че църквата е оцеляла на времето заради огромната енергия и сила на възрожденския дух, който са оставили в родното си място изселените жители на Запалня! Затова и нито един камък, нито една тухла не е паднала от сградата, освен разрушения покрив, вече 70 години почти... Тази църква е истински пазител на българщината! От моя братовчед съм чувала, че в нея са се пазили мощи на св. Иван Рилски! Не знам дали е истина или легенда... Но човек трябва да пази историята  да знае корените си! Затова и често идвам тук с племениците си!, завъшва Антония Генчева.