За 54 път тази година Стара Загора ще се превърне от утре в столица на оперното и балетното изкуство. А догодина под Липите най-старият извънстоличен Оперен театър в България ще чества вековен юбилей. 

Две години преди първата оперна постановка – "Гергана" на маестро Атанасов, в една адвокатска къща в Стара Загора се ражда идеята за поставяне на оперно представление. Коя е къщата и каква е историята – разказваме сега в поредния епизод на рубриката "истории под Липите".

Началото на тази история е отпреди повече от век, когато  когато  образованите и начетени хора били на почит, а думата "даскал" означавала  титла. 

През 1923  година Стара Загора чества особено тържествено 70-годишнината на един от най-големите учители на онова време - даскал Петър Иванов. В дома на адвокат Сава Казмуков , в които имало пиано, младият финансист Георги Баталов и завършилият консерватория в Германия композитор Александър Георгиев Доросиев репетирали усилено революционна песен, написана от учителя.  Тъкмо на тази репетиция се ражда и идеята за първата оперна постановка в Стара Загора. Защото хоровото майсторство тук и вещите музиканти позволявали градът да дръзне да се сравнява със столицата.

Как обаче, в град, в който са минали по-малко от 50 година от пълната му разруха и опожаряване, се появява къща с пиано–  в основата е името на Сава Казмуков, адвокат, дългогодишен кмет на Стара Загора. По негово време започва залесяването на Аязмото, създава се градската библиотека, за първи път улици в града получават имена, разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей в Стара Загора.

През  1895 година,  Сава Казмуков и неговият брат Желю купуват парцел в квартал „Табахна“. На улица Кольо Ганчев 49 те строят семейните си къщи.

 Първата съпруга на Казмуков умира през 1904 година. Година по-късно той се жени за Екатерина Георгиева Доросиева от възрожденски род от Копривщица.  Тя пък е сестра на композитора Александър Георгиев Доросиев, който завършва Консерватория в Германия.  През 1919 година Екатерина купува от  него  пиано „Сейлър“. Инструментът е поставен на видно място в къщата в Стара Загора.  На него се учи да свири най-малкият син на Сава и Екатерина – Николай.  През 1922 година семейство Казмукови  дава подслон на брата на Екатерина.  Той се завръща от чужбина с годеница – професионална оперна певица. 

Сватбата на композитора Александър Георгиев Доросиев с  Амалия е в къщата на семейство Казмукови. В Стара Загора братът на Екатерина преподава музика, включва се в работата на дружество „Кавал“, което пък е център на музикалния живот в града.

Идеята за поставянето на опера в Стара Загора се ражда на репетиция на революционната  песен на даскал Петър Иванов "Ах, другари, чуйте мене". Песента е част от специалната програма за 70- годишнината на видния учител. Зад пианото в дома на Казмукови е Александър, а изпълнител е младият финансист Георги Баталов. И възхитен от певческите умения на Баталов, композитърът споделя гласно своя идея - че макар и отскоро да е в града, като слуша хоровете и музикантите, счита, че Стара Загора е достойна тук да бъде поставена опера. Идея, която се случва две години по-късно. 

Георгиев активно се включва в подготовката на това първо представление, но доброволно се отказва от дирижирането на оркестъра на Операта. В него не успява да участва и съпругата му професионалната оперна певица Амалия, а защо - чуйте поредния епизод от рубриката "истории под Липите", за да разберете.