Едва ли има българин, чието сърце да не трепва, щом чуе името Васил Левски!  Име, което е символ на безсмъртие, а  личността на Левски е най-святата за нас, превърната от всенародната почит и любов в икона, в светец.  За нас, като българи, като народ, винаги е било важно да знаем, да търсим, да има и да се доказват нови факти от живота и делото на най-светлата личност в нашата история, която сме издигнали най-високо в пантеона на героите ни, загинали за Отечеството ни, за свободна България.

 С бъдещия историк Георги Радулов ще разгърнем един стар вестник отпреди  84 години за да потърсим отговор на въпросите : „Кой е бил вторият човек с името Васил Кунчев? И  каква е роднинската му връзка с Васил Иванов Кунчев - Апостола на свободата?“. Отговорът идва от спомените на Васил Кунчев, братовчед на Дякона, публикувани във в-к „Литературен глас“, бр. 519 от 11.06.1941 г.

  На спомените на родственика – съименник на Дякона, Георги Радулов попада някак случайно, и не съвсем. Случайно – защото при разглеждане на колекцията на колекционер на старини погледът му случайно попада на заглавието „Един братовчед на Левски разказва“ от един пожълтял вестник от 40-те години на ХХ в. Не случайно, защото Георги Радулов се интересува, търси, издирва и събира много документи, писма, снимки, вестници, посещава църкви и манастири, стари къщи, свързани с хайдутите Ангел войвода и Хаджи Димитър, хайдушкото движение и героите от национално-освободителното ни движение.

  Майката на втория Васил Кунчев – София Бояджиева е женена за първи братовчед на Левски. Статията от в. „Литературен глас“ започва с разказа на Васил Кунчев за първата му и единствена среща с Дякона. Бил 7-годишен, когато на 1.02.1872 г. на семейното лозе, където отишли за ритуала по зарязването за Трифон Зарезан, малчуганът се скрил зад баба си, когато видял да идва „страшен турчин , облечен в зелени чохени дрехи, богато украсени в гайтани“. Бабата го успокоила като му рекла “Спокойно, не виждаш ли това е наш Васил“, а гостът му дал шекерче…

  Любопитен спомен от битието на  младия Васил Левски разказва родственикът му, в който го виждаме като обикновен човек. Младият Васил Иванов Кунчев бил пратен от семейството си да поиска ръката на София Бояджиева през 1864 г. Родителите й не се съгласили, а предложили да сгодят сестра й Евгения, която била послушница в Калоферския женски метох.

  През 1867 г. умното и будно момиче Евгения било изпратено от заможни българи и Пловдивската митрополия да се образова в Белград. Там за нея се грижи семейството на Любен и Наталия Каравелови. В техния дом по това време, за да се издържа помага в домакинството и младият Левски, който е сред участниците във Втората българска легия.

„ Между двамата се ражда симпатия. Близостта помежду им е причина Евгения да пише някои от писмата на Апостола. И изниква въпросът: възможно ли е онези редове в тефтерчето му, които се различават от неговия почерк, да са писани от Евгения? Но тук трябва да се произнесат историците и специалистите графолози“, казва Георги Радулов, който не спира да търси отговорите на всеки свой въпрос. /За него всяка хипотеза, е изказана гласно, след като  сравнява и  потвърждава информацията за събитията и личностите до които се докосва в старите документи, снимки, книги и вестници, които намира или купува..../

  Накрая родственикът на Дякона заявил твърдо пред журналиста, записал спомените му, че са му разказани от майка му София Бояджиева, която не би ги повторила пред трети лица. А авторът на статията „Един братовчед на Левски разказва“ завършва  с думите „…тъй, че бъдещето ще има да открие още една неоткрита страна от живота на Апостола, което може би ще осветли и някои събития. Тя ще ни покаже оная чиста и велика любов, която е присъща само на велики люде…“

  Георги Радулов признава, че все още има да проучва статията, да си изяснява някои въпроси, които тя поражда и обещава, че ще я предостави на историците, които  пишат за Левски, да направят и те своите проучвания и ще я популяризира.