Мнозина от нас са чували историята, че българският химн „Мила Родино“ е написан като текст от Цветан Радославов при неповторимата гледка, открила се от Дунав към Стара планина при „опашката на лъва“  над Видин… Щом корабът, с който се връщат българските студенти в отечеството си , за да се бият в защита на България в Сръбско-българската война от 1885 г., навлиза при Видин в български води, пред очите им се разкрили прелестите на свещената българска земя – Стара планина, изправила горда снага, а пред нея синеели водите на Дунава… Пленен от тази красота, Цветан Радославов написал текста на стихотворението „Горда Стара планина“, което се превърнало в песен с  народна мелодия. По –късно през 1905 г. тя била обработена от композитора Добри Христов. Пред 1964 г. станала химн на Народна република България с решение на Народното събрание. Тази информация е публикувана дори в Уикипедия.

  Но каква е историята на стихотворението „Горда Стара планина“? 

С този въпрос потърсих Анатолия Тодорова от Историческия музей в родния град на Цветан Радославов.

  „Авторът на текста на българския химн Цветан Радославов Хаджиденков  е роден през 1863 г. в живия възрожденски Свищов, в семейството на Георги Хаджиденков и Палоника, дъщеря на възрожденския учител Христаки Павлович.  Загубила рано родителите си , майка му е осиновена от богатия свищовски търговец Цвятко Радославов.“, започва разказа си Анатолия Тодорова.

  Цветан Радославов по природа е много скромен, истински родолюбец, енциклопедична личност. Като юноша започва да събира монети и археологически находки по примера на вуйчо си Николай Павлович. В домашната библиотека има много книги, а любимите му четива са „Царственика“  - първия учебник по история на дядо му Хр. Павлович и „Граматика-славяно-българска“. Учи при създателя на първото Светско училище в Свищов – 1815 г. –Емануил Васкидович, вуйчо му Николай Павлович му преподава по рисуване, пее в първия хор в България на Янко Мустаков, към църквата „Св. Преображение“ в родния си град, чете и пише на църковно-славянски и знае цялото църковно богослужение… Учил в Априловската гимназия Със съгражданина си – писателят Алеко Константиново, с когото са връстници, завършва с отличие гимназия във Виена. Продължава обучението си в Прага и Лайпциг, където  учи 8 семестъра история, славянски езици и фолософия при проф. Иречек, Масарин и Юнг.

 През 1885 г. крал Милан напада младата българска държава и българските студенти в Европа са свикани под знамената в защита на Отечеството си в Сръбско-българската война. Сред доброволците е и Цветан Радославов. Неговият ученик Стоян Аршинков разказва в спомените си, че българите, учещи се в Прага, често се събирали с руски, полски и шведски връстници. Но не знаели песни, които всички да запеят… Цветан Радославов вече имал стихотворение – „Горда Стара планина“ и мелодия към него, които се харесали на българските студенти и те бързо я научили…

  „Години по-късно, когато е учител в София, самият Цветан Радославов разказвал на колегите си, че създал стихотворението и песента по него, като неведнъж се възхищавал на природните красоти на България. И най-накрая изразил чувствата си към родината, намерил и нотировка на творението си… Тъй като бил много скромен, дори неговите сестри пеели песента с  голямо удоволствие, без да знаят, че неин автор е по-големият им брат“, продължава историчката.  Затова дълго време песента се приемала за народна и не се знае точно как е била създадена тази патриотична песен. „Тя намира място в учебника по музика на учителя Георги Байданов от Стара Загора, който също като Цветан Радославов,  бил възпитаник на Янко Мустаков и първия български хор. Ето и косвената връзка на Стара Загора със създателя на българския химн.“, допълни Анатолия Тодорова.  И припомни първоначалния текст на творбата на Цветан Радославов:

“Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витош позлатява,

към Цариград се белей.

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.”

  Ето как е видоизменен оригиналния текст, за да бъде приет за химн на България от 1964 г. с премахването на последия куплет и добавянето на два нови куплета, акцентиращи на ръководната роля на БКП  и на дружбата със СССР:

“Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

Мила Родино,

ти си земен рай!

Твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

Паднаха борци безчет,

за народа наш любим.

Майко, дай ни мъжка сила,

пътя им да продължим!

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!

Дружно братя българи,

с нас Москва е в мир и бой!

Партия велика води,

нашият победен строй.

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край!”