Световният ден за борба с диабета се отбелязва всяка година на 14 ноември.

Захарният диабет е хронично заболяване, което се развива, когато панкреасът (задстомашната жлеза) не е в състояние да произвежда инсулин, или когато тялото не може да използва произведения от панкреаса инсулин.

Всички въглехидратни храни се разграждат до глюкоза в кръвта.

Инсулинът е хормон, който действа като ключ, позволяващ на глюкозата от приетата храна да премине от кръвта в клетките на тялото, за да се произведе енергия.

Самият ден 14 ноември е избран, защото това е рожденият ден на канадския лекар Фредерик Бантинг, който заедно с Чарлз Бест и Джон Маклауд през 1921 г. в университета в Торонто открива животоспасяващото лечение за захарен диабет тип 1 – инсулина. Това е едно от най-големите открития в медицината. С неговата поява милиони хора имат шанса да оцелеят, както и се поставя началото на нови разкрития за диабета през следващия един век.

Последният  скрининг, извършен през 2024-та година в България отчита, че средно 770 хиляди души или около 16,5% от населението на страната живее с захарен диабет. Сравнено с 2006 година, когато пак е имало такъв скрининг, честотата е била 7,9%. Това разказа в интервю за Радио Стара Загора спезциализантът ендокринолог от Стара Загора д-р Антония Рашкова.

Проста сметка показва, че за по-малко от 20 години процентът се е вдигнал двойно.

Д-р Рашкова поясни и какви са основните типове диабет: „Тип 1 и тип 2 са два различни типа захарна болест, като общото между двата е, че организмът не може да използва правилно глюкозата от храната. Тип 1 - това е автоимунен диабет, при който организмът изобщо не произвежда инсулин. Инсулинът, предполагам, че повечето знаете, е хормонът, който помага на захарта да влезе в клетките и да се използва тази захар за енергия. Тоест, имунната система погрешка унищожава клетките в панкреаса, които секретират инсулин. И това е причината болните с тип 1 да си поставят инсулин отвън ежедневно. 

При тип 2, там тялото произвежда инсулин, но не го използва ефективно. След даден период клетките стават резистентни и захарта остава в кръвта.За това да се разболее човек от диабет тип 1 основно влияние имат наследствеността или други отключващи причини, например едно вирусно заболяване“.

При диабет тип 2 предпоставките са свързани от една страна с наследственост, от друга страна, може би основно, с начина на живот, поясни д-р Рашкова: „Всички знаем, че надноременото тегло, затлъстяването е нещо изключително често срещано в наши дни. На фона на ниска физическа активност, на нездравословно хранене, на хранене на крак, на прекомерна консумация на бързи въглехидрати, на стреса, на липсата на сън. Това са все фактори, които влияят. Освен това, диабетът, знаем, не се появява изведнъж. Той се развива на фона на различни от тези рискови фактори“.

Сред първите сигнали, че човек може да има проблем с кръвната захар са също метаболитният синдром, сухотата в устата, прекомерната жажда.

„Това са все едни такива дискретни симптоми, от които трябва да не светне лампичката, че може би е добре да се консултираме с личният лекар или с ендокринолог, за да направим профилактични изследвания“, каза за Радио Стара Загора д-р Рашкова.

Тя поясни, че сред хранителните грешки, най-често водещи до преддиабетни състояния са бързата храна, включваща предимно бързи въглехидрати -захар, бяло брашно, тесто под всякаква форма. А номер едно сред универсалните хранителни принципи, които могат да намалят риска от диабет е така наречената средиземноморска диета, която включва месо, протеин, салати, плодове, фибри и по-малко количество въглехидрати. Дори и да има въглехидрати, хубаво е те са бавни – ориз и картофи.

„В последните години лечението на захарната болест става все по-гъвкаво и всъщност се цели не само контрол на кръвната захар, но и активна работа с наднорменното тегло, със сърдечно-съдовия и бъбречния риск. В последните години има медикаменти от ново поколение, които не само намаляват кръвната захар, но и спомагат за отслабване, за намаляване на усложненията и подобряване на състоянието на сърцето и бъбреците“, каза още д-р Антония Рашкова.

„Има ги в инжекционна и в таблетна форма. За инсулиновите помпи, какво може да кажем, че това е едно устройство, което всъщност вместо множество инжекции инжектира постоянно малки количества инсулин подкожно. Като цяло, инсулиновите помпи имат много предимства, най-вече по-голяма гъвкавост, по-добър контрол на захарта, по-голяма свобода. на пациента и на този фон недостатъците, като например малко по-високата цена и необходимост от добро обслужване, бледнеят на фона на плюсовете“.

Глюкозните сензори също позволяват постоянно да се следи кръвната захар. Пациентът може да я вижда постоянно на телефона си, а има и свързани устройства - помпа плюс сензор, които правят един затворен цикъл.

„Доколкото съм запозната, все още в България ги няма. Но това може да е най-добрия начин. За по-малко тревоги, за по-стабилни нива на кръвната захар, по-голямо спокойствие. Идеята е да има по-малък брой инжекции и по-добър комфорт и качество на живот. Най-вече при хората с тип 1, които са изцяло зависими от инсулина, каза още д-р Рашкова

Как близките могат да подкрепят човек с диабет, без да го натоварват?

Като познават същността на заболяването, като говорят и се съобразяват и с диабетика. Но най-вече като познават болестта, коментира за Радио Стара Загора д-р Антония Рашкова.

Как протича животът на един пациент с диабет тип 1, който се старае да поддъжа в норма показателите си, така че да намали до минимум възможните усложнения?

Радко Еличин е диагностициран с диабет тип 1 преди 8 години и оттогава се старае да поддържа заболяването си в граници. Той казва, че основните 3 стъпки за това са правилна диета, движение и информация – четене и самонаблюдение.