1977 – Композиторът Петко Стайнов: „Музиката е първично и стихийно вдъхновение”

80 години е продължил жизненият път на Петко Стайнов /1896-1977/. Седем десетилетия от него той прекарва в мрак, тъй като губи зрението си още като дете. Казват, че когато си незрящ, другите ти сетива се изострят. Това може би обяснява следната негова мисъл: От момента, в който една идея или образ започнат да звучат в съзнанието на композитора, до момента, в който след многообразни превъплъщения те се превърнат в музика, композиторът паралелно със своето реално съществуване, води едно второ, духовно съществуване. Това е съзерцанието на света в неговите многолики прояви, съзерцания на видения и усещания, подхранващи музикалното творчество. Петко Стайнов развива една тънка чувствителност към вкуса и потребностите на родната публика, а творбите, които ни оставя, са знакови за българската музикална култура.

Той остава в историята ни като автор на първото произведение, в което е третиран симфонично фолклорът на Тракия. В интервю, запазено в „Златния фонд“ на БНР, композиторът споделя, че отдава до голяма степен вдъхновението си на своя роден край: