Емелина Горчева – една дама в света на композиторите

Въпреки наложилото се схващане, че композитор е мъжка професия, една млада авторка уверено върви по този път и жъне своите първи успехи. Емелина Горчева е носител на шест награди по композиция, три от които са международни. Завършила е Национална музикална академия „Панчо Владигеров” в класа по композиция на Йовчо Крушев. Мюзикълът „Достатъчно” е творбата, която тя написва по случай своето дипломиране. Творческият екип включва 43-ма души, като обединява усилията на студенти и преподаватели от всички факултети на консерваторията, както и на студенти от Националната художествена академия.

Имах идея да напиша опера, но съдбата ме срещна с талантливата либретистка Йоана Мирчева. Нейното либрето така ме грабна, че реших смело да се впусна в жанра мюзикъл. Това бе едно предизвикателство за мен и се надявам, че съм се справила. Действието се развива в Ню Йорк. Никога не съм била там, но събрах голям обем информация от най-различни източници. Опитах се мислено да се потопя в атмосферата на града. Все пак не исках музиката да звучи клиширано, а да създам авторски проект на български език. Не съм се стремила да имитирам американските модели по никакъв начин.

Един от характерните инструменти, които участват в типичните за мюзикъла танци, е кахон (перуански перкусионен инструмент). В „Достатъчно” той може да бъде чут в танца танго.

В момента се опитваме да покажем мюзикъла из България. На този етап нямаме конкретни дати. Надявам се съвсем скоро повече хора да имат възможността да го видят. Не всеки ден се показват изцяло авторски проекти, както и мюзикъли. Това е нещо съвсем ново и мисля, че хората биха се заинтересували.

Увлечението ми по композицията се роди спонтанно. Започнах да пиша на 16-годишна възраст. Тогава срещнах моя бъдещ професор в музикалната академия – Йовчо Крушев. Той се зае със задачата да ме изгради като завършен музикант. До ден днешен аз не спирам да създавам произведения в почти всеки жанр. Концентрирана съм повече в класическата музика, но имам афинитет и към по-модерните форми. Моят преподавател винаги е казвал, че трябва да следвам себе си. Няма да забравя и още един от ценните му съвети – да не залитам в пошлост и в самоцелност. Освен към себе си, като творци трябва да бъдем отговорни и към останалите, защото с изкуството си имаме възпитателна роля.