В класическата фолклорна култура кавалджийството е свързано с различни традиционни умения и практики. Майстори-кавалджии пригласят на самобитни певици, съпровождат селското мегданско хоро, а специфичните овчарски мелодии, изпълнявани от овчарите, са пример за майсторско изпълнение. И ако в миналото предаването и усвояването на диалектен стил и репертоар се осъществява в традиционни условия, днес трансмисията на музикалното знание протича в специализирани институции, а механизмите на обучение са приоритет на професионални музиканти и педагози в профилирани учебни заведения по изкуствата.
На съвременната изпълнителска сцена се открояват млади талантливи изпълнители на българска народна музика. Те притежават ярки изпълнителски качества с отношение към музикалната традиция, която творчески вплитат в свои авторски композиции. Един от тях е 20-годишният кавалджия Георги Добрев, който наскоро предаването „Съботна трапеза” на Радио Варна (автор и водещ Кристиян Неделчев) представи с интервю и премиерно излъчи негови записи. Той е свързан с музиката още в най-ранна възраст. И двамата родители са добре познати на колегията професионални музиканти. Майка му Елена Добрева е музикален педагог, народна певица от Северозападна България, а баща му Пламен Добрев – кавалджия от с. Стежерово, Плевенско, дългогодишен предподавател по кавал.
Младият музикант е роден в Пловдив и както се разбира семейната среда е предпоставка за неговото развитие в народната музика. „Още от малък съм закърмен с българския фолклор. В къщи постоянно се пееше и свиреше. За първи път хванах кавал на четири години, татко ми нареди пръстите и той ми даде основата”, спомня си Георги. Музикалната грамотност и овладяването на инструмента започва в ранните ученически години. Учи солфеж и пиано в пловдивското музикално училище „Добрин Петков”, а в първи клас постъпва в СОУ „Любен Каравелов” – Пловдив с разширено изучаване на народна музика, където баща му е преподавател по кавал.
Георги Добрев живее и работи в градска среда, но има особен интерес към старата фолклорна музика и старинните стиловете в кавалджийството. „Един кавалджия трябва да запази истинския кавалджийски стил от едно време, от старите кавалджии като Никола Ганчев, Драган Карапчански, Стоян Величков и др. И така докато един ден не изгради свой собствен стил”. Овладяването на тези стилове се дължи на музикалната среда, в която израства, на добрата музикална подготовка, натрупване на знания и практически опит. Показателно е, че за слушателите на Радио Варна той не демонстрира познати кавалджийски мотиви, а оригинална бавна мелодия от Ямболско из репертоара на Драган Карапчански със специфични „украшения”. Обучава се и от звукозаписи на известни кавалджии, ежедневно работи върху инструмента. „Трябва да се свири всеки ден, да се слуша музика и не само народна. Всеки стил, който харесвам и слушам допринася за моята мисъл и идеите, които имам. Интересното при мен е, че освен народната музика, много харесвам рока, интересувам се от класическа и балканска музика”, казва Георги Добрев. По отношение на съвременните музикални жанровете, които съчетават мотиви от народната музика той споделя: „Аз съм на мнение, че нещата трябва да се развиват, но в рамките на допустимото. Необходимо е да се търсят нови идеи, нови изразни средства, нещо по-различно, което да се харесва и да бъде интересно на повече слушатели. Пример за това давам кавалджии като Недялко Недялков, Теодосий Спасов, а в сватбарската музика Матьо Добрев”.
За 20-годишния музикант няма непознати сцени още повече, че Пловдив е притегателен център на музиканти от цялата страна. Интересува се и от т.нар. сватбарска музика, изключително популярна и обичана сред почитателите в Тракия. „Още от малък в дома ни имаше стари касети с такава музика. Баща ми като ученик е ходил с магнетофон по съборите да записва сватбарски оркестри и най-много записи имаме на Иво Пазазов – Ибряма с оркестър „Тракия”. Може да се каже, че този оркестър ми е повлиял да заобичам сватбарската музика, да я слушам и изпълнявам с голямо желание. Днес много често свиря по събори и различни участия най-вече в Тракия, в този сватбарски регион. Това е една голяма школа – да свириш с различни сватбарски музиканти. Винаги учиш нови песни, нови хора и по този начин се развиваш”, споделя кавалджията.
Студент е в пловдивската музикална академия, където свири в Академичния народен оркестър. Като солист на състава записва една от популярните пиеси на композитора Коста Колев – „Малка пиеса за кавал и оркестър”, включена и в телевизионно предаване. Записите, които Г. Добрев предоставя на Радио Варна, както той казва са „импровизационни, интересни експерименти”. В музиката експериментира и със свои колеги от формация „Багри”, съставена от познати в музикалната сфера млади инструменталисти: Стойо Стоев (гайда), Деница Христова и Борислав Гълъбов (гъдулка), Хасан Чобанов (тамбура). Свири с формация „F Project 59”, в която се съчетават женски вокали с кавал, пиано и китара, изявява се и с групи в с. Варвара, Пазарджишко, Калофер, ансамбъл „Розова долина”, Карлово и др. В професионалната си реализация Георги Добрев се придържа към поведение на народен музикант. „Когато свиря някаква мелодия или произведение важното е да ги изпълня с душа, а не някой просто ми е поставил нотите да ги изсвирия по задължение. Това винаги се усеща. Според мен всеки добър кавалджия трябва да владее стария кавалджийски стил и по-съвременния начин на свирене. Аз се придържам точно към това и се старая да изградя мой собствен стил”.
С добрата подготовка и музикални знания, които притежава той се нарежда сред младите изявени изпълнители на българска народна музика. Това доказват многобройните изяви и наградите, сред които е голямата награда на името на Цвятко Благоев по случай 100-годишнината от рождението на смобитния кавалджия.
Над 20 предложения са включени за разглеждане в дневния ред на заседанието на Общински съвет - Варна. Репортаж на Александър Йорданов; Вятърните генератори отново бяха на фокус на заседанието на Общински съвет в Балчик. Подробности в репортаж на Албена Иванова; Проблем на отводнителните съоръжения в района на трета буна на крайбрежната..
Тази есен Регионален исторически музей - Варна беше домакин на четвъртата международна конференция на мрежата "Перспективи за Балканската археология". За идеите и целите на тажи мрежа от учени от всички държави на Балканите и от цяла Европа разказват д-р Марио Гавранович - заместник-директор на Археологическия институт към Австрийската академия на..
Деца бяха оставени да чакат среднощен автобус отвън на варненсата автогара, на път за международен певчески конкурс в Молдова. Без достъп до вътрешния салон и до санитарния възел. А автобусът закъснява с два часа. Това разказа за Радио Варна вокалният педагог Атанаска Липчева, създател и ръководител на Angel Voices . Обяснили им: „Автогарата..
„Сутрин е полезно да се пие по една чаша кафе, а ако нямате с кого, може и две“, казал един мъдър човек. Най-добре обаче е да изпиете вашето сутрешно кафе в компанията на Радио Варна и „Новият ден“. Още преди изгрев слънце с добро утро ви приветстват Иван Барбов, звукорежисьорът Недялко Добрев и Емилия Николова, която ще ви държи в течение..
На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Björn Johansson (ARCTIS). Представяне на дебюта на ПАРАДОКС "Краят" – разговор с Преслав Кателиев, Камен Дочев, Иван Иванов и Светослав Димитров. Gigashadow за дебюта на GIGASHADOW "Gigashadow". В предаването ще звучи музика на: МРАКОБЕС, TERRAVORE, BODY COUNT,..
Социални предприятия от Варна и региона ще могат да договарят коледни поръчки с представители на бизнеса в рамките на Варна ЕКСПО 2 „Купи с кауза“, което се провежда днес и утре на ул. „Цар Симеон I” №26 във Варна от 10 до 16 часа; 40 години откакто „ДКЦ 5 – Св. Екатерина – Варна“ ЕООД изпълнява дейността си в настоящата сграда и освещаване на..
Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града, след като Община Добрич публикува на страницата си в интернет проекта. Беше внесена и първата подписка срещу него от живеещите по ул. „Дунав“. Срещу какво недоволстват добричлии и каква ще бъде реакцията на общинската администрация, която..