Атанас Иванов е прекарал по-голямата част от живота си в морската шир. От 1967 година започва да плава уж за година-две, а годините като вълни се нижат, та чак до пенсия. И сега, когато е пенсионер, не го свърта вкъщи. Все морето го тегли. На брега пуска котва, иска да посреща изгреви и да изпраща залези, да е в магията на морското очарование. За да е в близост до синята омая става охрана в заведение на крайбрежната алея във Варна. Към края на това интервю солени морски сълзи бликнаха в благия му поглед. Нормално е да има чувства, когато човек е вложил толкова любов в работата си. Силните мъже са канари с добри сърца. Интервюто с Атанас Иванов направи Ваня Славова:
-Разкажете ми за най-интересните си преживявания в морето...
-Аз, ако взема да разказвам случки, те са много.
-Все пак, някоя по-интересна!
-Бяхме със старите кораби още, "Аргос" се казваше нашият, по река Ганг нагоре, в Калкута бяхме. И там идваха различни хора., търговци...И един възрастен човек идваше, казваше се Чампала, д-р Чампала. Аз, като идваше, му давах ябълка. Човекът се радваше много. И веднъж каза: "Тоз кораб ще потъне". "Аргос" бе корабът, тогава направих 19-месечен рейс, младо момче бях. Връщаме се в България, сменя се целия екипаж. Качва се новият екипаж, корабът тръгва на рейс, вече под новото име "Гоце Делчев". И потъна корабът.
-Как е познал този човек, че корабът ще потъне?
-Не знам как е познал, но тоз кораб потъна. В Палермо, на остров Сицилия.
-Загинаха ли моряци?
-Не, не. В пристанището стана инцидентът. Дава и взема морето, взема от здравето на моряка.
-Личният живот страда ли поради моряшката професия, семейството?
-Страда, че се лишават с месеци, мен ме няма. Най-дългият ми рейс е 19 месеца. Дъщеря ми израсна без баща кажи-речи и сега е в чужбина, там живее, там работи, много е добре. Аз съм тук, пазач в момента, на това заведение.
-Днешните моряци нямат толкова дълги рейсове. Повечето ходят на 4-5 месечни контракти. Каква е разликата с предишните моряци?
-Аз почнах да пътувам 1967 година. Катерът в музея, който е, торпедният, на него служих три години и един месец. Сега моряците не са така сплотени както старите. Сплотени колективи бяхме, а сега няма такова нещо. Голяма е разликата между старите моряци и сегашните.
-Кой град е най-гостоприемен за чужденци, от местата, на които сте били?
-Където има музеи съм се чувствал добре. Бяхме в Балтимор, там отидохме на екскурзия, американец ни води да разгледаме. В Белия дом съм влизал. Гостоприемни са в Япония.
-Вие връщахте ли се различен след всеки рейс?
-Да. Тръгваме от Япония. Предупреждават ни да не тръгваме, че ще ни сполети тайфуна Билда. Ние тръгнахме, едва се спасихме и чак до Кейптаун, нос Добра Надежда, тогава каналът беше затворен още, и си казах: "само да се прибера в България, хвърлям багажа и повече на кораб няма да стъпя." Да, ама от Кейптаун до Гибралтар, после навлязохме в Средиземно море, дето казват моряците: толкова е тихо, че мравките вода пият, огледало. И пак продължих да пътувам. И всеки рейс ми е различен-с хубави и с лоши неща. Различни държави, градове, на островите съм ходил-Сицилия, Кипър и Малта. Реки много съм посещавал. Най-много ми харесва реката Мисисипи.
-Какво представлява?
-Плавателна, голяма и права е. Докато Парана, като ходих за Росарио, Аржентина, тя много лакътуши и е много красива. По Ганг съм плавал, по Лаврентий за Квебек, Канада.
-Все ми е чудно каква е тази моряшка любов към морето, която загърбва всичко останало на сушата?
-И аз не мога да дам отговор. Просто и аз, уж тръгнах за една-две години, пък се пенсионирах.
-И сега, макар и пенсионер, сте отново близо до морето.
-Влече ме ( просълзяане ), предлагаха ми да плавам, но съм с операции, не мога вече.
-Поне сте видели свят, има какво да разказвате и да си спомняте.
-Касети нямам, но имам снимки.
-Важно е това, което остава в сърцето за вас лично.
-Да, разказвам вкъщи и на приятели.
Интервюто може да чуете в звуковия файл:
Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..
33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм. „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..
Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..
Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..
Черноморският младежки център към Община Варна вече е факт. В началото на май приключи подборът на екип от социални и младежки работници и психолог и те вече работят "на терен", за да представят дейността на новата организация. "В ход са процедурите за възлагане на обществените поръчки за ремонта и оборудването на сграда на центъра, който ще се..
Защо се допуска изграждането на ветроенергийни паркове в земеделски земи, има ли инвестиционни предложения, получили отрицателна оценка за въздействие върху околната среда от РИОСВ-Варна? Това са част от въпросите, които Радио Варна отправи към Екоинспекцията, след проведеното обществено обсъждане във Вълчи дол по новия проект на "Добротич уинд"..
Интервю със Sami Hinkka (ENSIFERUM) За 30 години сме гледали ENSIFERUM четири пъти в България. В края на миналата година финландците пуснаха новия „Winter Storm“ – девети в дискографията им. Да се надяваме, че бандата ще го представи и с концерт в България. Иначе за албума и по други теми гост в „От другата страна“ е басистът на бандата Sami..