Христо Русев: Снимката е едва 10 процента от добрата фото история

Христо Русев е млад фотожурналист, роден в Свиленград. Той е едва на 23 години, но негови снимки можем да намерим по страниците на международно признати медии като The New York Times, The Guardian, The Times, Washington Post, Wall Street Journal, BBC, CNN, Associated Press, National Geographic Magazine, New York Magazine, ELLE Magazine и много други.През последните три години получава наградата за Най-добър млад български фотожурналист на БГ ПРЕС ФОТО, както и първа награда в категорията международна фотожурналистика. От януари 2018 г. Христо е член на Асоциацията на европейските журналисти в България.
Започва да снима за местен вестник още като ученик, първото сериозно събитие, което отразява, са наводненията в с.Бисер през 2012 година.

Пътува и разказва фото истории от най-опасните места по света.

Светлана Вълкова разговаря с него:

Стана случайно...На Нова година през 2009-а, тогава бях на 14, ми се падна парата от баницата. С нас беше фоторедакторът на местния вестник „Старият мост”, той предложи да ме научи да снимам. Аз се съгласих и казах на баща ми: С този лев от баницата ще си купя фотоапарат.

Имах събрани 200 лева, но не стигаха. Предложих на татко с въпросния лев да пуснем тото, аз измислих числата и...спечелихме! Точно 200 лева, колкото ми трябваха, за да си купя апарата! Така започнах.

Първите снимки, които правих, бяха пейзажи. Струваше ми се по-лесно, не знаех как да снимам хора. След около две години покрай вестника започнах да отразявам събития в региона.

През 2012 година, когато станаха наводненията в с. Бисер, се свързах с една варненска фото агенция, те ми харесаха снимките и започнах да работя с тях.

Разкажи за това първо сериозна събитие, което си отразил. Сигурно е било голямо изпитание?

Бях ученик в 10 клас тогава, бяхме в час, като разбрах за трагедията. Веднага взех фотоапарата и хукнах. Снимах на много опасни места, по скъсани диги, ходих с пожарникарите, които спасяваха бедстващи хора...Не си давах сметка за рисковете. Докато снимаш, нищо не усещаш, не знаеш какво си направил, после го осмисляш и разбираш колко опасно е било...

Работиш на свободна практика, пътуваш по цял свят. На кои опасни места си снимал?

На различни места. Отразявал съм конфликта в Куманово, Македония, антитерористичната операция, в която загинаха повече от 16 души.

Също от опасните репортажи, които съм правил, са тези в Париж, месец след терористичните атаки през 2015 година, най-кървавите за Франция. Срещах се с много хора, запознавах се с такива, които са оцелели, успели са да се спасят. Разказвам например за двама влюбени, които са били в едно от нападнатите кафенета, седели са отвън. Те се скарват, момчето си тръгва предварително, момичето влиза да плаща сметката. Точно тогава започват стрелбите. Те са имали късмет, благодарение на този скандал се спасяват и отново са заедно.

С кои свои кадри най-много се гордееш?

Може би с историята ми за бежанската криза, това е най-силното, което съм правил. Фокусът ми бяха децата–бежанци. Те нямат детство, нямат мечти, защото се опитват да оцеляват и порастват бързо по време на пътя. Една от снимките ми беше в Топ 9 на Европейския парламент през 2015 година. Правил съм я в лагера в Харманли. Вижда се една импровизирана класна стая, при минусови температури едно малко момченце беше седнало на земята и гледаше с жаден за знание поглед. Децата учеха английски, за да имат по-добро бъдеще в страната, в която отиваха.

Една от новите ми истории от лятото е от Бразилия. Един месец бях там и влязох в гетата, където царува законът на наркотрафика и търговията с органи. Десетки туристи и местни хора изчезват на ден. Влязох с вътрешен човек и той ми казваше какво мога да снимам и какво не. Защото ако снимаш нещо, което не трябва, може и да не излезеш повече...

Винаги ме е привличало нещо, което не всеки може да го снима, да показвам тези истории, тези места, защото е много трудно да стигнеш до там. Но стигнеш ли – си заслужава да видиш как мислят тези хора и как живея, какво ги води.

Цялото интервю с Христо Русев може да чуете в звуковия файл.

http://hristo-rusev.com/

http://hristorusevphotography.blogspot.com/